Българският учен проф. Мария Златева беше наградена с най-голямата екологична награда на ООН – връчена й на церемония в края на март тази година в Дубай. С това отличие се удостояват в света едва 12 специалисти на всеки две години. Но форумът, поставил си за цел да отбележи тази чест за нашия сънародник, не беше уважен нито от политици, нито от медии, нито дори от МОСВ.

Така в по-тесен кръг беше открита двудневната кръгла маса на тема „Залесяването – алтернатива на климатичните промени“. Учените – специалисти по устойчиво развитие в България размишляват за безотговорното отношение на наши и международни институции, бизнес структури и политики по въпросите, свързани с климатичните промени в резултат на увеличаването на парниковите газове в атмосферата.

Посланието на проф. Златева гласи, че там където има гори, няма бедност. Ако се пристъпи към мащабно залесяване на планетата, фотосинтезата в горите ще превърне въглеродния диоксид в дървесина, което има потенциал да разреши голям социален проблем. Ученият има дипломи в три области – биохимия, микробиология и химия на селското стопанство.

Златева обясни на аудиторията, събрала се в хотел Шератон, че делфини – камикадзе първо са ни известили за идващата екологична катастрофа, за щетите, които ще донесе въглеродният диоксид. Допреди 30 години учените все още са се чудели – парник или ледник ни очаква. Но вече е станало сигурно, че е наложително да се намалят емисиите въглероден диоксид, тоест директно да се атакува въглеродната промишленост. „Горивата трябва да се декарбонизират и да се залеси цялата планета“, гласи предписанието на Златева.

Златева говори за магически врати в климата, отварящи се с новия климатичен феномен Ел Ниньо, който може да донесе суша на 2/3 от планетата. От 40 години в Сахел на юг от Сахара не е падал дъжд. Промяната на климата и настъпването на пустинята в Африка може да промени климата на цялата планета. Последиците са драстични, непредвидими. Очевидно ще има загуба на биоразнообразие, като също магическата златна жаба, едно от най-брилянтните живи създания, която беше открита през 1966 г. в планината Монтеверде в Коста Рика, а през 1976 г. беше обявена за изчезнала.

Въпросът не е единствено до глобално затопляне. То е едната заплаха, но има и други основни фактори на екологичната криза: глобалното затъмнение. Заради нарастването на концентрацията на газове и твърди частици в атмосферата, по-малко слънчева радиация достига до атмосферата, образува се своеобразен „въглероден чадър“. Следствие от това, промяната в нагряването на повърхността на океаните ще доведе до смущения и в атлантическото течение Гълфстрийм.

Според Златева, другият голям риск е изчерпване плодородието на почвите, заради загубата на органично вещество и особено на калций. „Без калций нямаше да има повече от плазмодий“, категорична бе тя. Впрочем световното признание за професора идва през 1990-те години с работата й по компостирането, като тя твърди, че постига за 6 дни същите резултати, както щатски компостери за месеци.

Тайната е в редуването на азотен и въглероден слой в компоста, разкрива списание "8". Проведени от Златева експерименти в Бенгази, Либия, показват, че с нейни методи пясъкът на пустинята е превърнат в песъчлива почва, идеална за лозя и произвеждаща дори картофи.

Нобеловият лауреат Кристос Заферос беше сред поканените на форума, но можа само да изпрати своята лекция, посветена на прогнози за промяната в климата в Европа и по-специално Югоизточна Европа. Дълги дъждовни есени, къси топли зими – така най-общо гръцкият физик вижда климатичната промяна в региона в скоро бъдеще. Затопляне ще има през всички сезони, като през лятото са възможни топлинни вълни, които ще повишат риска от горски пожари и могат да затруднят туризма и аграрното производство в Средиземноморието.

Активният сезон в туризма в Южна Европа ще се измести от лятото към пролетта и есента, счита гръцкият метеоролог. Средните годишни валежи в Югоизточна Европа през следващите години ще намалеят, но ще се увеличи интензитета им – ще има повече порои и наводнения с риск от водно замърсяване. Все повече средиземноморци ще ходят да почиват на север.

Промяната на климата ще наложи и промяна в енергетиката – производство на повече енергия през лятото за охлаждане и по-малко през зимата, заради скъсяването на студения сезон. Според гръцкия учен, има оптимална температура на минимални разходи за енергия на домакинствата и тя за Атина е 22 градуса.

В дискусията при откриването на кръглата маса беше коментирано, че в България чрез залесяване може да се осигури работа за най-уязвимите социални групи и малцинства. Нужно е да се учреди и Министерство на горите в България – а политиката да демонстрира повече мислене за глобални и духовни неща. Според Стамен Стаменов, специалист по екзополитика, „примитивният фактор, който сме допуснали да ни управлява, ще ни унищожи“.

Да започне незабавно обогатяване на почвите с внасяне на органично вещество и тотално залесяване на планетата, е рецептата на професор Златева за устойчиво бъдеще. Според нея, ако държавата в България реши страната да постигне безвъглеродна икономика, в момента за това има достатъчно ресурси и технологии.