Около 75 на сто от внесената соя в страните от ЕС е ГМО. Традиционно модифицирани соеви продукти се доставят от Бразилия, Парагвай, Аржентина, както и от още няколко страни от Южна и Северна Америка, където няма ограничение за отглеждането им.

Европа внася повече от 35 милиона тона соя всяка година. Това съобщи  Драгош Дима, регионален директор на Асоциация „Дунавска соя”. За нашата страна обаче няма точна статистика колко ГМО соя се използва.

„България се стреми да внася соя от Северна Бразилия, като е най-голяма вероятността продуктите, закупени оттам, да не са генно-модифицирани”, съобщи за „Монитор” доц. д-р Георги Георгиев, ръководител на опитната станция по соята в Павликени. През тази година у нас са засадени 350 хил. дка с протеиновата култура, а потенциалът на страната ни е за отглеждане върху 1.250 млн. декара.

В Европейския съюз производството на соя също е незначително в сравнение с това на други маслодайни култури. То заема общо 4% от площта и производството на маслодайни култури, като по-голямата част от продукцията се състои от рапица и слънчоглед, каза още Дима.

Ниската цена на вноса и липсата на преработвателно предприятие са основните причини да бъде слаб интересът към отглеждането на соя у нас.

Заради икономически стимули, заложени в новата програма за развитие на селските райони, обаче интересът към соята може да порасне, констатират от асоциация „Дунавска соя”.

Фермерите вече са длъжни да оставят периодично нивите на угар или да сеят азотосъдържащи култури. Очаква се да има и подпомагане на протеиновите култури, което ще бъде в размер на около 30 лева на декар.

Освен за направата на фураж, у нас соята се използва и от малки фирми, които произвеждат хранителни продукти. Тя се включва успешно в диетичното хранене. Има високо съдържание на лесноусвоим белтък, който по своя аминокиселинен състав е подобен на белтъка на месото, млякото и кокошите яйца, но не съдържа холестерол и наситени мазнини. В Европа 63% от всички източници на протеин са от соя.