Опити за реформи в банковия сектор у нас със сигурност има, дори и през първото полугодие от управлението на правителството на Борисов, но се опасявам, че те нямат позитивни последствия. Защото, за да се предприемат промени с дългосрочен ефект, са необходими комплексни мерки - в образованието, в борбата с корупцията и за всички показатели, по които България изостава. А призивите страната ни да влиза в еврозоната е начин да се отчита дейност.

Ако си спомняте 2007 г., когато влязохме в ЕС, това бе регистрирано като голям успех. Но след това, като ефект върху доходите и благосъстоянието, реално не показахме подем. Едно малко отклонение - проблемите с Гърция ни подтикват към извода, че еврозоната не е в състояние да се справи със собствените си трудности.

Лека полека започват да вземат преднина евроскептиците - във Великобритания ще има референдум дали да останат или да излязат от ЕС. В Чехия заявиха, че поне на сегашния етап влизането им в еврозоната не стои на дневен ред. В България, обаче, се появиха "експерти", които ни убеждават, че нямало никаква разлика дали сме във Валутен борд и сме гарантирани с евро или сме в еврозоната.

Само че не е така. Разликата е във входната такса, която се плаща при влизане в еврозоната. Когато сме вече там незабавно трябва да започнем да се отчитаме с вноски във фондовете за съответните финансови инструменти за стабилност, а те не са никак малки.

Не е изключено една страна, която тепърва влиза в еврозоната да инкасира много повече негативи, отколкото позитиви. А тези позитиви далеч не са автоматично осезаеми, както е в случая с Гърция.

Начинът, по който се отчита свършеното и несвършеното от всяко едно правителство, не прави изключение и това на Борисов, е заместителят на икономическата активност.

Тази къса листа от инициативи днес се оглавява от емитирането на външен дълг от 16 млрд. лв., като приоритет пред вътрешния дълг. Промяната е в това, че имитирайки външен дълг правителството на Борисов осигурява свръхвисока ликвидност в страната. Това е активна мярка на Министерството на финансите, която подпомага системата с достатъчно парични средства, с идеята да се стимулира икономическата активност. Въпросът е точно тук - дали ще има резултат?

Спомнете си какво се получи в САЩ, печатаха пари и ефектът бе минимален. Ще дам пример - от септември 2008 г. до сега централните банки по света са намалявали 575 пъти лихвените проценти. Това един вид евфемизъм за печатане на пари, когато намалявате лихвените проценти следващата стъпка е тази.

Или средно на всеки три дни някъде по света е имало намаляване на лихвени проценти. И какво се получава - няма икономическа активност, която да се еокуражава. По цял свят икономическият растеж е замрял. Дори и на Изток, но някои страни там компенсират с развитие на фондовия пазар, а заедно с това увеличават и златните си резерви успоредно с текущия процес на намаляване на експозициите в долари. Говоря за страните от БРИКС.

Ще цитирам Марио Драги, който каза, че спасението от кризата е да дадем пари на търговските банки, но не и да напъхаме тези средства в джобовете на бизнеса, за да го стимулираме. Няма как да накараме и потребителите да купуват. А натискът на нашето финансово министерство да се събират данъци в хазната, които далеч не са просрочени, а са задължения на няколко месеца, не подобрява ситуацията, напротив- удари по потреблението.

Защото много хора и фирми са заделили средства буквално от текущите си нужди, за да могат да погасят задълженията си към НАП, а това са пари, които нямат мултипликатор. Тези средства, ако бяха отишли в потребление, тогава, може би, щяхме да сме малко по-големи оптимисти за ускоряването на икономическата активност. Но при положение, че тези пари са изтеглени от потребление и са вкарани в бюджета на НАП при тях мултипликацията е почти нулева.

Сътресението с КТБ оказа своето негативно влияние в сектора не само за последните 6 месеца, но и за цялата 2014 г. Когато правим съпоставка за активи, кредити, разпределение и доходност в банковата система винаги трябва да уточняваме дали тези данни са с тези на КТБ или без нея. Активите за миналата година имаха номинално намаление, но ако извадим посочената банка, се оказва,че те са се увеличили с 6 млрд. лв. Случилото се с КТБ изведе три основни негатива на българската финансова система. Оказа се, че имаме чисто институционален проблем с лицето на Банковия надзор.

Не може една и съща институция, която е отговорна за регулирането на банковата система да казва в един момент,че всичко е наред с КТБ, допуска две банки да се слеят и в следващия - да съобщава, че нищо не е наред и дори банката има отрицателен капитал. И в крайна сметка да се окаже, че никой не е виновен.

Наблюдавахме един пълен абсурд. Мисля, че това е проблем, който няма да се реши просто със смяната на управителя на БНБ. На второ място се оказа, че съществува проблем и с регулаторната рамка. Около изплащането на гарантираните депозити в КТБ стана ясно, че голяма част от законодателството в тази сфера не е синхронизирано все още с европейските директиви.

Имахме прецедент с депозити, които не са налични по смисъла на директивата за схемите на гарантирането на депозити. И в същото време се оказа, че БНБ по закон може да тупа топката и да не изплаща гарантираните депозити, въпреки че в европейския регламент е записан конкретния срок за плащането. Това не е единствения закон, който не е синхронизиран с европейската нормативна уредба- предстои да се промени закона за преструктуриране и оздравяване на банките. Третият проблем третира неравнопоставеността на гражданите с финансовите институции, което може да се илюстрира с афоризма "спасяването на давещите се е дело на самите давещи се".

Интересно беше поведението след КТБ на вложителите, въпреки проблема те продължиха да си влагат парите си в банките. Дори се получи парадокс - при невероятно агресивното понижение на лихвите, продължи повишаването на депозитната маса.

Проблемите са много, но не виждам засега системна грижа за реформи в сектора. /БГНЕС/ Доц. Григор Сталийски работи в Института за икономически изследвания на БАН/