Постиженията на българските ученици, измервани с методиката PISA /Програма за международно сравнение на ученици/, се оказват значително по-слаби по сравнение с повечето от останалите страни, включени в изследването, което се провежда на всеки три години. Данните бяха обнародвани днес.

България заема 46 позиция от включени 65 страни, като зад нас са предимно държави като Тунис, Киргизстан, Йордания, Панама, Азербайджан, Перу, Тайланд, Тринидад и Тобаго, както и Румъния и Албания. За наша гордост бием Мексико и Бразилия. Изпреварват ни Сърбия, Русия, а Турция е пет позиции пред нас.

Проучването обобщава резултатите по четене, математика и физика на младежи на възраст 15 години в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ и някои други партньорски страни. Тестовете са проведени през 2009 г.

При четене, средният резултат за страните от ОИСР е 493 пункта. Българският резултат е 429 пункта. По математика от средно за ОИСР 496 пункта, българските ученици получават 428 пункта. По физика съотношението е 501 и 439 пункта. И по трите категории, резултатите на българските ученици са статистически много по-слаби от средните за т.нар. „клуб на богатите страни“.

Заключенията на изследването PISA се следят с голямо внимание в цял свят и са база за множество международни сравнения и прогнози за бъдещето. Те имат голямо икономическо значение, защото измерват практическите умения на учениците и възможността им да решават конкретни житейски задачи.

По-късно днес се очаква коментарът на резултатите от българското Министерство на образованието и науката – който вероятно няма да е особено критичен. Или пък /по-скоро/ ще прехвърли вината за проблемите върху предишните правителства.

Очаквано широк отзвук в света ще намери фактът, че най-образованите ученици от страните в ОИСР се подготвят в Корея и Финландия – но китайските ученици /живеещи в Шанхай/ ги изпреварват значително. Останалите страни с резултат над 500 пункта по четене показват нагледно накъде ще се концентрира икономическата сила в бъдещето: Хонконг, Сингапур, Канада, Нова Зеландия, Япония, Австралия. Чак тогава се нареждат Холандия, Белгия, Норвегия, Естония, Швейцария, Полша, Исландия, САЩ.

Присъствието на Полша и Естония в списъка на най-образованите говори, че причините за българското изоставане не се крият само и единствено в прехода.

Стряскаща е следната статистика: 52% от момчетата и 29% от момичетата в България са под 2-ро ниво на умения по четене. Второ ниво в изследването PISA е базово, за да може да се каже, че те могат действително да четат. На това ниво от учениците се очаква да демонстрират умения, които им дават възможност да вземат ефективно и продуктивно участие в реалния живот. Учениците, които не могат да го достигнат, имат трудности да разпознаят коя е основната информация в един текст, да правят сравнения, да различават нюанси, да правят взаимовръзки между текста и досегашния си житейски опит.

Е, 52% от българските момчета и 29% от българските момичета не могат да се справят с това ниво. Повече от половината от момчетата ни не могат да вадят логически заключения на база на текст!

PISA изчислява и какъв е факторът на социално – икономическия произход за несправянето на учениците. За нас той е 20%, сравнително висок. Да парафразираме Маркс, простите стават по-прости – но дали умните стават по-умни?