По подобие на Гърция, Унгария е една от онези малки, периферни държави, на които повечето играчи на финансовите пазари не обръщат особено внимание.

С население от около 10 млн. души, и с общ размер на брутния вътрешен продукт от по-малко от 200 млрд. долара - половината от пазарната стойност на Apple Inc. - едва ли подобна страна има голямо значение за глобалните пазари.

Но точно сега, Унгария може да се превърне в епицентъра на следващата финансова буря, пише
MarketWatch.

Страната е на ръба на фалита. Авторитарният популистки премиер Виктор Орбан се опитва да играе срещу Международния валутен фонд. Доходността на облигациите се покачва, тоест Унгария трябва да плаща все повече за дълга си.

 

През следващите няколко седмици, страната може да стане първата в рамките на настоящата криза, която обявява мораториум върху плащанията по задълженията си, а това ще предизвика вълна от загуби в европейската и глобалната банкови системи.

Икономиката на Унгария е в хаос. Потреблението, което беше напомпано с евтини кредити преди финансовата криза, сега е под натиск от срива на местната валута спрямо еврото.

 

Страната премина през дълбока рецесия през 2008 г. Външният й дълг расте стремително оттогава и вече има рейтинг извън инвестиционната скала.

 

Съвсем ясно е какво искат пазарите - МВФ да дойде и да разчисти терена, като гарантира, че чуждите инвеститори няма да претърпят никакви загуби. Ако това означава икономии за обикновените хора, то виновно е правителството в Будапеща.

 

Унгарците обаче имат други идеи. Премиерът Виктор Орбан търси по-голям контрол над ситуацията. Основният въпрос е независимостта на централната банка - правителството иска да поеме властта над институцията, а МВФ и ЕС са против. Страната изглежда залита към авторитарното право и може скоро да банкрутира, освен ако не отстъпи.

 

Образът на Орбан на Запад е на доста неприятен политик, нещо като копие на Владимир Путин в процес на изграждане. Но пък опозицията е лява и също не се радва на симпатии от страна на инвеститорите.

 

А стандартното лекарство на МВФ не работи много добре. Гръцката икономика изгуби 5% от брутния си вътрешен продукт през миналата година и не показва признаци на възстановяване. Ирландия отново върви към рецесия.

 

Ако това е цената, която Унгария трябва да плати за продължаване на подкрепата от Международния валутен фонд и за успокояване на пазарите на облигации, то едва ли ще е чак толкова голяма изненада ако унгарците изберат банкрута.

 

Инвеститорите не искат и да мислят за подобно развитие. Те настояват, че е необходимо е да бъде възстановено доверието на пазарите на облигации. Длъжникът трябва да плати в пълен размер. На банките не може да бъде позволено да фалират, в противен случай цялата икономика ще се срине.

В действителност не са съвсем прави. Исландия фалира, и изглежда се възстановява добре в момента. Всъщност по-добре от много други европейски страни, които все още следват политиката, налагана от МВФ.

 

За Гърция беше прието, че кредиторите трябва да отпишат 50% от номиналната стойност на дълга, нещо което е равнозначно на фалит.

 

В действителност преодоляването на последствията от балона на суверенния дълг ще отнеме много време и ще бъде болезнено. Гледната точка на пазарите е, че обикновените хора трябва да поемат тежестта. Банките или облигационерите са неприкосновени, те не трябва да търпят никакви загуби.


Процедура по несъстоятелност не е чак толкова лош вариант. Тя просто означава, че инвеститорите ще загубят пари. А в края на краищата, ако бъдат търпеливи, всички те ще си получат вземанията, тъй като става въпрос за мораториум върху плащанията, а не за истински банкрут.

Това всъщност е и разумното решение на кризата на суверенния дълг. Кредиторите ще отпишат част от стойността на облигациите, а правителствата ще трябва да водят по-строга фискална политика. В момента губи само едната страна – длъжниците.

 

И ако Унгария стане първата страна, която изиска справедливост в рамките на кризата със суверенния дълг, то със сигурност няма да бъде последната.