Унищожителната оценка на ЕК за напредъка на България не произведе дори плах опит за поемане на политическа отговорност, а само спорове дали е мека или критична. А вече се очертава и следващ такъв доклад, пише П. Паунова в Deutsche Welle.

Въпреки всички препоръки на Брюксел, последвани от обещания, мерки и екшън планове на българските правителства, действията на властите срещу корупцията остават хаотични и неефективни. Такова е основното заключение в поредния доклад на Европейската комисия, който отчита свършеното през последната година в областта на правосъдието, вътрешния ред, борбата с корупцията и организираната престъпност. ЕК оценява положително само добрите намерения, заложени в бъдеще време, а след всяка що-годе приемлива оценка се появява голямо "но", което връща топката в полето на вече свършеното. То в общия случай ако не е подложено на унищожителна критика, е оценено отрицателно като мярка.

Висшият съдебен съвет е посочен като основен фактор за неслучването на съдебната реформа, като ЕК прецизно изброява всички недостатъци на създадената волно или не съдебна номенклатура. От Брюксел отчитат, че най-проблематичният фактор за бизнеса у нас е корупцията и заключват, че има сериозни пречки за разследвания на злоупотреби по върховете на властта. Обществените поръчки остават сериозен проблем, а държавата не успява да защитава свидетели по ключови дела. ЕК обръща внимание още, че кадровиците на съдебната власт не успяват да защитят нейната независимост от "изпълнителния и парламентарния клонове на управление".

Докладът съдържа позитивни оценки само за стратегията за съдебна реформа, която адресира критиките от доклада през 2014 година. Документът, който бе приет миналата седмица от Народното събрание, всъщност е единственият смекчаващ фактор за иначе болезнените констатации.

Действията на прокуратурата, предприети от 2013 г. насам, също получават положителна оценка. "Отчасти разпален от стратегията за съдебна реформа, главният прокурор също направи своите предложения за децентрализация на прокуратурата", се казва в доклада на Брюксел.

Тревожният документ от Брюксел бе посрещнат от парламентарните партии с познатите общи приказки и взаимни обвинения, без следа от опит да бъде поета каквато и да е политическа отговорност. Основният спор около него бе дали докладът е критичен или мек на фона на цялостното състояние на държавата? Всъщност отговорът на това двоумене не е особено сложен. За поредна година страната не е отбелязала каквито и да е постижения в борбата с организираната престъпност и корупцията. Нещо повече - единствените положителни оценки, които получава България, са за намерения в бъдеще време. Добре приетата от Брюксел стратегия за съдебна реформа само очертава пътя, който управляващите трябва да изминат, но крайният резултат далеч не е сигурен.

Добре възприетото поведение на главния прокурор и ръководеното от него държавно обвинение също е похвалено - основно заради добрите му хрумвания, провокирани от стратегията или пък за действия, чийто краен резултат е обречен. Пример за това е цитираното дело за т.нар. казус Костинброд, който от най-голямата политическа афера в новата ни история се сведе до обвинение за чиновник, което най-вероятно ще падне в съда поради липса на доказателства.

От реакцията на повечето партии обаче става ясно, че и следващият доклад ще бъде с горе-долу същите констатации, а ние отново ще умуваме над формулировките в документа и ще се чудим той мек ли е или е критичен.

"Докладът е смекчен в сравнение с очакванията на всички", каза съпредседателят на РБ Радан Кънев и уточни, че ЕК е умилостивена заради приетите намерения за реформи, които били подкрепени дори от привържениците на статуквото - ДПС.

"Има кредит на доверие, което се дава към днешното стабилно управление", коментира председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов. "За всички е ясно, че когато има кредит на доверие и стабилно управление, биха могли да бъдат реализирани и съответните законодателни промени, които да доведат до реални действия на изпълнителната власт", добави той.

Съвсем не е сигурно обаче, че парламентарните сили ще постигнат консенсус по конкретните стъпки за реформата. Залозите и пристрастията вече са ясни. Така например лидерът на ДПС Лютви Местан отсега предупреди да не се пипа прокуратурата, тъй като, според него, тя е оценена позитивно. Впрочем, до момента никой не е оценил по никакъв начин факта, че съпругата на ръководителя на Софийска градска прокуратура бе съветник на депутат от ДПС. А от БСП пък обясниха, че докладът е критичен за управляващите, като и те по модела на Местан отказаха да се върнат назад във времето и да потърсят своята вина за критиките. Според Мая Манолова, всички партии са се изкушавали да се намесват в съдебната власт и затова няма невинни.

Нито опозиция, нито управляващи обаче се ангажираха със срокове за законови промени. Нито опозиция, нито управляващи отчетоха факта, че документът на Министерството на правосъдието на практика бе бламиран от всички тях вкупом, осакатявайки текстовете, отнасящи се до ВСС.

Нито един анализатор пък не обърна внимание, че вместо да иска още по-радикални мерки от управляващите опозицията на практика смекчи документа. Разбира се, говорейки за алогизми, не бива да пропускаме реакцията на унищожения от критики ВСС, който сметна, че всъщност е похвален и негативните оценки всъщност били защото свършил доста работа, а „който не работи той не греши“.

Впрочем, в този доклад липсва израза „политическа воля“, който нито едно не правителство от последните години така и не успя да вкара в документа от Брюксел. Разбира се, в него няма жарки политически слова като в предходни негови варианти. Просто ЕК казва „меко“ на България, че за осем години в ЕС тя все още не е разбрала какво представлява той. След една година е много вероятно да каже същото. А с какви точно формулровки, това няма особено значение.