Валутните резерви на страната са се свили с 8.8%, показва януарският анализ на икономическото развитие на България, изготвен от Министерство на финансите. Така настоящото им равнище е достатъчно, за да се обезпечи вноса на стоки и услуги от чужбина за 6.1 месеца.

 

Обяснението, които стои зад свитите валутни резерви, е че България изплати облигации на стойност 880 млн. евро с падеж 15 януари, като за целта бяха използвани заделените за това средства в депозита на правителството в БНБ. Това e бил основният фактор за динамиката на валутните резерви в допълнение към обичайното им понижение под влияние на по-ниското търсене на левова ликвидност и дефицита на касова основа в началото на всяка година, обясняват анализаторите от министерство на финансите.

 

Така международните валутни резерви са се понижили с 8.8% спрямо предходния месец и в края на януари са достигнали 14.2 млрд. евро. Въпреки понижението, покритието на паричната база остана високо на ниво от 166.6%, гарантиращо стабилността на валутния борд.

 

Към края на ноември размерът на международните резерви бе достатъчен, за да покрие 6.1 месеца внос на стоки и услуги или 142.7% от краткосрочния външен дълг.

 

 

Анализът предлага актуална информация и за случващото се с държавния дълг, от която става ясно и кои са най-големите кредитори на страната.

 

Номиналният размер на държавния дълг в края на декември възлиза на 6.991 млрд. лв., в това число 2.546 млрд. евро вътрешен дълг и 4.444 млрд. евро външен дълг. В номинално изражение дългът се е понижил приблизително с 43.9 млн. евро в сравнение с нивото, регистрирано в края на предходния месец. Това е било резултат от намаляване на размера на външния дълг, както и на регистрираните валутнокурсови разлики. В края на декември съотношението държавен дълг към БВП е било 17.6%.

 

През декември е регистрирано нарастване на дълга, деноминиран в евро и лева, като достигна съответно 60.2% и 25.2%. Дългът, деноминиран в щатски долари и този в други валути, намалява спрямо предходния месец, съответно со 12.8% и 1.7%.

 

 

Делът на дълга с фиксирани лихви отчита повишение спрямо предходния месец и достига 85.8%, а дългът с плаващи лихви се понижи

до 14.2%.

 

В структурата на дълга по видове инструменти и кредитори през декември с най-голям относителен дял са глобалните облигации и облигациите, деноминирани в евро, емитирани на международните капиталови пазари с дял от 37.1%, следвани от вътрешния дълг - 36.4%, държавните инвестиционни заеми - 13.3%, кредитите от Световната банка - 9.4%, задълженията към Европейския съйз - 2.6% и тези към Парижкият клуб - 1.1%.

 

Българските финансови институции са закупили чужди облигации за 950 млн. евро. Същевременно, банковият сектор е получил краткосрочни заеми в размер на 910 млн. евро.

 

Последната операция се отрази в покачване на външния дълг на сектора до 6.5 млрд. евро към края на ноември, най-високото ниво от юни 2011 година.

 

Заемите на местни фирми от компании майки са били в размер на 15.8 млрд. евро, е видно още от анализа.