Няма да ни се размине, но не можем де се изолираме, когато цялата световна икономика се тресе първо от финансовата криза, след това от преминаването на финансовата криза в реалната икономика а сега това, което виждаме и на което в България трябва да се обръща много внимание, е, че кризата се пренася в криза на заетостта. Това каза в предаването „Годината” на Дарик вицепрезидентът на Световната банка Кристалина Георгиева.

Безработицата расте много бързо прогнозите за растежа в развитите страни като цяло сега са отрицателни, няма как това да не продължи. Прогнозите за развиващите се страни, за преходните и развиващите се икономики се съкратиха наполовина и може би още ще бъдат коригирани още, допълни тя.

По думите й при тези условия България има предимство да е в малко по-добра позиция – фискално от гледна точка на резерви, имаме също и предимството че при нас кризата идва малко по-късно, тоест можем да видим какво става на други места и по добре да се подготвим. Но не можем да си закопаем главата в пясъка, трябва да погледнем реално на това, което става, заяви Георгиева.

Има неща, които са предсказуеми като рискове за нас – свиването на износ, свиването на чуждите инвестиции, това, че икономиката ни доста зависи от туризма – той ще пострада като количество и като качество, ще пострада като цена и в тези условия можем да кажем знаме какви са ни рисковете и ето това са действия, които логично моат да ни помогнат да се справим с тези рискове – да ги намалим или ако повече ни провърви – да ги неутрализираме. Това което казах преди време е валидно и днес: Да се надяваме на най-доброто, да сме готови за най-лошото.

Ясно е, че ние имаме фискален резерв, значи трябва да си го пазим, защото той ни помага да стоим по-стабилно, да минем през кризата с по-малко проблеми. Но трябва да има много сериозен разговор в правителството, правителството, частния сектор, обществото за какво можем да харчим пари, което действително ще помогне. И това, което малко липсва, е такъв съдържателен разговор. Има неща, които могат да се погледнат системно, които са добре като антикризисни, но които са добре да ни павират пътя за след кризата, защото това време ще дойде. В тази категория разходи са така наречената малка инфраструктура – детски спортни полщадки и други, където проекти са бързи за изпълнение и съдействат за по-добрата жизнена среда. Второто нещо е образованието. При криза рискови са младите хора, които излизат без много опит и могат да бъдат задържани в образованието – стипендии, стимули – това помага на пазара на труда, но и когато искаме да сме по-производителни.


По отношение на бюджетния излишък Георгиева каза, че това е една от положителните страни на нашата позиция. Няма съмнение, че това е добро нещо, защото ако да кажем по-сериозно се свие износът и чуждите инвестиции, трябва да търсим начини да засилим вътрешното потребление. По думите й обаче трябва много внимателно да го гледаме този излишък, защото ситуацията е много променлива.

Не бих се хвърлила на такива каквито и да е по-драматични мерки в момента и то е защото имаме този елемент на несигурност, коментира Георгиева предложението за пралелно въвеждане на лева и еврото. Когато е по-голяма непредсказеумостта на развитието на икономиката, тогава с такива мерки трябва да сме много внимателни, коментира вицепрезидентът на Световната банка.