Преди да започнем с разсъжденията, нека видим какво стои зад хартиените пари.

Сами по себе си те не струват нищо, а онова, което им дава стойност, е производителността на хората в дадената държава, измерено в стоки и труд. Доверието на хората, че влагайки труд и получавайки срещу него пари, на свой ред ще получат равностойно на вложението си стоки и услуги, поддържа стойността на парите.

Парите не са нищо повече от средство за размяна. Те работят тогава, когато най-малко двама души са съгласни за това каква е цената им.

Инфлация е когато хората престанат да вярват на обещанието, което декларират хартиените пари и започнат да имат свое мнение за това колко струват стоките и услугите. Хиперинфлация е когато хората обръщат гръб на хартийките и отказват да ги приемат като средство за размяна.

Историята помни много случаи на хиперинфлация от 1900 година до сега. До преди Втората световна война през хиперинфлация минават Австри, Унгария, Ваймар, Полша, Русия. След това са Китай / 1948 г./, Гърция /1944 г./, Унгария / 1945 г./, Аржентина /1975 - 1991 г. /, Зимбабве /2004 година/.

От изброените, случаят на Ваймарската република е доста интересен. До него се стига след краха на Първата световна война. Тогава, като победена в битките, държавата е заставена да плати репарации. Ваймарската република няма друг начин да изплати наложените й парични санкции, освен да увеличи производителността си. Случилото се силно подкопава доверието в националната валута, която бива застигната от хиперинфлация. Хората предават националния суверенитет на държавната си валута и започват да смятат в други валути. 

През 1921 година германският държавен финансист Калр Мелкор е цитиран да казва: Две или три години ние ще разчитаме на чуждестранни заеми, но след това чуждите нации ще трябва да осъзнаят, че тези големи плащания, които са ни наложени, ще си ги поемем сами благодарение на експорта. Той ще подкопае позициите на Англия и Америка по начин, който ще прати кредиторите обратно при нас, само че за да искат заем, а не обратното.

Само няколко години по-късно глобалната икономика е в колапс и думите на Мелкор се оказват напълно верни.

В Зимбабве случаят с хиперинфлацията е малко по-различен. Там проблемът не е войната, а корупцията и смяната на държавното управление. До 2000 година Брутния вътрешен продукт на страната пада с 40%, а безработицата скача до 95%.

Правителството на Мугабе се показва като напълно некомпетентно да управлява страната. След опит за реформа в земеделието, то е съсипано и Зимбабве започва да разчита единствено на внос и на милостта на чужденците.

Анализирайки тези два примера, като едни от най-запомнящите се, се вижда, че хиперинфлацията не е просто монетарно явление. Това не е просто инфлация на стероиди, нито пък безобразно печатане на банкноти. Хиперинфлацията е тотален отказ на хората в дадена държава да ползват валутата на страната си. Тоест тя е повече психология.

Събитията, които ги тласкат към това решение, са строго специфични за всеки от случаите, но най-общо са следните:

- страната започва да разчита на милостта на чужденците
- наличие на необичайно социално събитие /едно или съвкупност от няколко/
- ниско доверие в правителството
- неефективно правителство и корупция
- ерозивна политическа опозиция
- колапс на държавната икономика
- срив на данъчната система

Войната, смяна на управляващия режим, корупция в правителството и прехвърлянето на монетарния суверенитет са обаче най-ключови за хиперинфлацията.

Като цяло войните са не само обществено разрушителни, ами и катастрофични, особено за тези, които се оказват губещи след края на военните действия. Смяната на режима е по същия начин унищожителна, особено, когато поддръжниците на стария политически курс са били на позиции дълги години наред. Това подсилва скептицизма към новите управляващи.

Корупцията пък е проявление на разваления договор между реалния бизнес и държавния апарат. Ако една от страните започне да действа в разрез на обещанията си, играта свършва.

Отказът от националната валута за сметка на някоя чужда пък е сигнал, че доверието към правителството на дадената държава, е силно намаляло, което пък поставя в риск изпълнението на данъците. Business Insider