През 1796 г., в годината на обявяване на "Декларацията за независимост", Адам Смит обяснява как "Богатството на народите" зависи от измъкването извън монополната мощ на капитала и създаване на свободен пазар и как това е ключът към американския икономически просперитет.

За възстановяването на богатството на Европа днес е необходим същият подход. Нещо повече, силната икономика е от съществено значение, за да получат европейските страни доверието и ресурсите, необходими им да играят своята роля в НАТО, възпирайки амбициите на Русия и Иран.

При създаването му еврото беше идеал движен от мечтите за Съединени европейски щати. Този съюз обаче трябваше да бъде основан от страни с рязко различаващи се политики към дълговете и публичните разходи и с различни социални цели и фискални политики.

Но френският икономист Жан Моне създаде концепцията за общ пазар, за да бъде предотвратено започването на още една световна война в Европа, а не заради някаква единна валута. Време е да се върнем към реалността и здравия разум.

Eврото трябва да бъде разделено на три отделни и независими валути в обща кошница, които ще плуват една срещу друга, а свободният пазар ще определя тяхната относителна стойност.

В по-широк смисъл сегашното евро ще остане валута за северноевропейските страни, с друго евро ще оперират страните от Средиземноморието, а Франция и всяка друга финансово стабилна държава, която предпочита френският подход за стимулиране на растежа чрез разходи, ще използва трети вид европейски пари.

Второто евро веднага ще потъне срещу останалите две европейски валути. Това ще даде на държавите от Средиземноморието силен тласък на конкурентоспособността и по-важно, рязко ще намали цената на обслужване на дълговете им.

Приемането на еврото предостави на Германия почти 20% валутно предимство, демонстрирано от увеличаването на участието ѝ на европейския автомобилен пазар от около 30% на над 50%. Тристепенното евро би отстранило това предимство.

Експанзионистичните действия на Марио Драги, президент на Европейската централна банка, не разглеждат основните проблеми.

Кризата в еврозоната не може да бъде решена чрез орязване на разходите и икономии, които вкарват европейските пазари в низходяща спирала и вредят сериозно на цялата взаимосвързана световна икономика.

До тристепенното евро обаче не може да се стигне без ефективна политическа консолидация. Тук голям проблем е раздутата бюрокрация в Брюксел. В писаната история няма случай бюрокрацията да се реформира сама. Сега спокойно може да се приеме, че ще подейства старата максима – най-голямата спънка за прогреса е съпротивата срещу промените.

Промените изискват ЕС да се управлява от малка група решителни и влиятелни хора, като германския канцлер Ангела Меркел и Драги.

Европейската общност може да поеме финансовата цена на излизането на Гърция от еврозоната. Само че ефектът върху НАТО ще бъде много сериозен.

Друг проблем е, че във Финландия мнозинството гласоподаватели са против отпускането на още помощи за Гърция, и новото правителство даде ясно да се разбере, че няма да одобрява действия на ЕЦБ в тази насока.

Ако подобна стъпка бъде предложена, е възможно Финландия също да излезе от еврозоната. A финландското напускане може да предизвика рухване на къщата от карти, което би довело до връщане на националните валути в Европа с разрушителен икономически ефект.

В по-дългосрочен план системата на тристепенното евро трябва да създаде икономически растеж, така че страните, които ще понесат негативите - основно Германия, да видят че дълговите им активи поскъпват.

Но политиците обичат да захвърлят проблемите в бъдещето, вместо да се изправят пред настоящата реалност. Сега еврото пречи на Европа.

В обобщение приемането на тристепенно евро би задържало Гърция в еврозоната и би дало ключов стимул за икономическия растеж на страните от Средиземноморието, а и ще попречи на Русия и Иран да разединят НАТО. /Робърт Лейдли, президент на Atlantic and Conservation Institute, в The Washington Times/