Все още се срещат банки, които предпочитат да не предоставят пълна и достъпна информация за съпътстващи разходи по кредитите си (потребителски и жилищни). Това показва анализ на Десислава Николова от Моите пари.

Николова обръща внимание, че най-често на клиентите се спестява информация по кредити, обвързани със сключването на задължителна застраховка (Имот и/или Живот/Злополука). Обичайно се пропускат подробности относно такси, свързани с ползване на други задължителни услуги по кредита. Това може да е месечна или годишна такса по пакет за комунално плащане, дебитна /кредитна карта и т.н.

Това е факт, твърдят от Моите пари, въпреки, че в Закона за потребителския кредит изрично се посочва, че всички неизбежни преки и косвени разходи по кредита, и по-специално премиите по застраховки трябва да се включват при изчисляване на ГПР (виж определението на „Общ разход по кредита за потребителя“ в допълнителните разпоредби на закона).

Банките мотивират тази своя практика с аргумента, че това са разходи по страничен  продукт и не е редно те да бъдат включвани като разход по кредита. Случва се дори така, че банката предоставя по-ниски лихви при ползване на тази странична услуга или продукт и в същото време не предоставя пълна информация за съпътстващите разходи. Разбира се, това не е коректно както към клиентите на банките, така и за конкуренцията между самите тях.

Ето защо анализаторката изброява за какво трябва да се внимава при сключването на кредит. Най-често срещаните задължителни съпътстващи разходи по кредити са:

- Месечна такса за поддържане на сметка;
- Месечна/годишна такса за поддържане на определен пакет от услуги;
- Месечна/годишна такса за управление по дебитна/кредитна карта;
- Месечна/годишна премия по застраховки.

Често тези пакети, продукти или услуги се предоставят като бонус по кредита.

Според Десислава Николова масова практика е банките да предоставят по-ниски лихви при ползване на пакет „Живот“ или „Злополука“. От икономическа гледна точка това е напълно естествено, тъй като риска от това да се случи неблагоприятно събитие с длъжника намалява.

Същото се отнася и за имуществото, което е ипотекирано. Тук са възможни два варианта. Единият е застраховката да е за сметка на клиента, а другият е премията да се заплаща от банката. В първият случай банката задължително трябва да включи в погасителния план и ГПР сумата на премиите.

Във втория случай често срещан проблем е нежеланието да бъде предоставена повече информация, относно рисковете, които са покрити, ОТ застрахователната компания, в която е сключена полицата. Така, при възникване на застрахователно събитие, клиентите не знаят дали имат право да получат обезщетение.

Съветът, който може да се даде, е внимателно да се подхожда при избор на оферта за кредит, по който се ползват други обвързани продукти или услуги. Дори и при по-ниски лихви може да се окаже така, че като се включат допълнителните разходи кредита става по-неизгоден от кредит в друга банка.

Случва се дори след включване на тези разходи стандартната оферта да се окаже по-изгодна от уж по-евтината, обвързана с пакет, продукт или услуга. Често тези допълнителни плащания се пренебрегват. Това определено е грешка, тъй като при един жилищен кредит плащането е значително.

Например при кредит за срок от 15 години и месечна такса за поддържане на сметка от 1,97 лв. страничния разход, който се получава, се равнява на 354,60 лв., посочва Десислава Николова от Моите пари.