Не заплащането, а заетостта е големият проблем на българския трудов пазар – счита Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара. Според него, точно в това е разминаването на работодателите със синдикатите, които не спират да настояват за увеличения на разходите за труд по линията на осигурителни прагове, минимални работни заплати и прочие.

 

По време на конференция, посветена на националните политики на пазара на труда, Божидар Данев посочи, че пазарът на труда е многопластова система, която реагира с отлагане във времето на ситуацията в другите системи – като образование, здравеопазване, пенсионно дело, бизнес среда и т.н.

 

Днес държавните органи са като „хипнотизирани от количествени параметри“, а никой не говори за качеството на работните места и работната сила, категоричен бе той. Божидар Данев уточни, че финансираните по линия на Агенцията по заетостта обучения и работни места са с ниско качество и са по скоро тип „социална помощ”.

 

Тезата му бе подкрепена от синдикалиста Юлия Симеонова, която отговаря за обучението и квалификацията в КНСБ. Според Симеонова, акцентът следва да е върху качествените и устойчиви работни места, чрез по-активно свързване на бизнеса с образованието и минимизиране на преходите от обучение към заетост и от безработица към заетост.

Представителят на работодателите също така предупреди за втора вълна на кризата, която неминуемо ще се отрази и върху българския пазар на труда, особено като се има предвид, че Европа засмуква нашите специалисти.

 

За разлика от останалите европейски страни, у нас проблемът със заетостта на възрастните хора не стои с такава острота. У нас проблемът е заетостта на младите хора, твърди Данев. Кризата доведе до съкращаване основно на млади хора, без опит и без нужната квалификация и умения, обясни той.

Специален проблем за България е големият процент млади хора, отпадащи рано от системата на образование. По данни на КНСБ през учебната 2009-2010 г. напусналите училище са 24%, а средно за ЕС процентът е 14 при цели по Лисабонската стратегия за 10%. Според Божидар Данев, една от причините за тези негативни стойности е разрушаването на т.нар. основна клетка на обществото – семейството, което е призвано да гради ценностната система на младото поколение.

Друга причина е наличието на големи етнически групи, които масово игнорират системата на образование. Решението според него е „да отделим децата от тази цивилизационна среда“. В тази връзка той припомни, че БСК многократно е предлагала да се въведе пансионатно обучение. Това не може да стане по пътя на принудата – трябва да е доброволно, но да е на база насърчителни и/или рестриктивни мерки от страна на институциите (например, спиране на социални помощи и детски надбавки).

 

„Заравяме си главите в пясъка за този проблем, а той избухва на улицата – ако искаме да решаваме проблемите, трябва да ги назоваваме с истинските им имена”.

 

Божидар Данев още призова за единна европейска пенсионна политика, тъй като разликите в националните пенсионни системи водят до преливане на трудовия ресурс от един национален пазар към друг, което пряко се отразява и на българския пазар на труда.