Малки и средни предприятия в затруднение ще могат да се възползват от производството за оздравяване и предпазване от несъстоятелност, предвидено в измененията в Закона за МСП, които са в процес на обществено обсъждане.

 

Тази процедура се развива извън производството по несъстоятелност, дори и когато МСП е в състояние на неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост. Така производството за оздравяване представлява алтернатива на несъстоятелостта за МСП, което позволява на длъжника както да продължи своята дейност, така и да запази репутацията и доверието на своите потребители и контрагенти.

 

Проектът предвижда, че МСП, което е в затруднение, може да сключи споразумение с всички или част от своите кредитори или да прехвърли изцяло или частично предприятието си на тях, за да избегне фалита. В законопроекта са уредени ясно условията, при които съдът открива производство по оздравяване. За да бъде открито то, към предприятието не трябва да има висящи производства по несъстоятелност. От друга страна, откриването на производство за защита спира производствата за несъстоятелност, когато те са образувани по по-късно подадени молби.

 

Законопроектът предвижда назначаването на посредник, чиято задача е да проведе преговори с кредиторите. Когато длъжникът е заявил желание да продаде цялото или част от предприятието или е направено предложение за прехвърляне на всички или част от дяловете или акциите, посредникът трябва да проучи пазара за евентуални купувачи. Той трябва също да проведе преговори с известните кредитори на длъжника, за да получи съгласието им за предложеното прехвърляне. Посредникът може да е лице, което е вписано в регистъра на медиаторите или в списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици.

 

В проекта е предвиден срок от четири месеца за провеждане на преговорите между длъжника и кредиторите. Този срок може да бъде продължен еднократно за един месец въз основа на мотивирано становище на посредника, ако се очаква постигане на споразумение или сключване на договор.

 

Регламентирани са ясни условия, при които съдът утвърждава споразумението за прехвърляне на предприятието или част от него.

 

Проектът предвижда, че кредиторите, подали молби за производство по несъстоятелност на длъжника, трябва да са съгласни с постигнатото споразумение, за да бъде то утвърдено от съда.

 

От друга страна, утвърденото споразумение или договор е основание да бъдат прекратени висящите производства по несъстоятелност.

 

Ако длъжникът не изпълнява задълженията си по постигнатото споразумение, то отпада, като се възстановяват правата на всички кредитори и това е основание за откриване на производство по несъстоятелност. Този текст насърчава кредиторите да съдействат на длъжника за продължаване на дейността му, без да се опасяват, че при неизпълнение на споразумението ще бъдат засегнати техните права.

 

Предложените със законопроекта изменения имат за цел да осигурят възможност на малко или средно предприятие в затруднение, да преодолее това състояние. Предлаганата процедура е насочена именно към малките и средните предприятия, тъй като в преобладаващия брой случаи те не разполагат с възможност със свои сили и средства да се справят със затрудненията и това става причина за обявяването им в несъстоятелност и прекратяването на дейността им.

 

В действащото българско законодателство оздравяването на предприятие неплатежоспособност или свръхзадлъжнялост, е включено в производството за несъстоятелност. Затова предприемането на мерки за оздравяване предполага открито производство по несъстоятелност. Тази процедура е неприложима по отношение на търговци, които изпитват временни затруднения. От друга страна влизането в процедура по несъстоятелност значително намалява възможностите на длъжника да продължи дейността си, тъй като засяга почти необратимо доверието в него.

 

Промените в Закона за малките и средните предприятия са поредна стъпка за подобряване на бизнес средата и насърчаване на предприемачеството в България. Те са изцяло в синхрон със законодателния Акт за малкия бизнес, приет от ЕС през 2008 г. Той определя като един от основните принципи на политиката към МСП възможността за „втори шанс“.