Въглищата все още са основният ресурс, на който се разчита за добива на електроенергия, защото е евтин и наличен в изобилие. По данни на Световната асоциация за въглищата (World Coal Association ) към настоящия момент твърдото гориво посреща 42% от нуждите на електропроизводството, като очакванията са, че през следващите 20% то ще увеличи дела си на 53%.

Причината за това е увеличеното търсене на електроенергията, произвеждана от него, най-вече от консуматорите в Китай. Страната вече е най-големият в света производител на ток от въглища, най-големият потребител на такава електроенергия и е основен вносител на горива. Индия е на следващо място като потребител с голям потенциал, тъй като вътрешното й производство не успява да покрие нуждите на потребителите.

Но новите резерви от въглища, които са необходими, за да отговорят на това нарастващо търсене, са разположени в отдалечени басейни, далеч от транспортна инфраструктура като железници или пристанища. Това означава, че занапред добивът на въглища няма да е така евтин, тоест няма да се появи на пазара докато компаниите не получат по-висока цена на ресурса, която им е необходима, за да гарантира инвестициите в технологии за добив.

Покачващите се цени на въглищата идват в момент, когато алтернативните източници са по-евтини от тях. Такъв е например шистовият газ, който тръгна като революция по света от Съединените щати. Той води до понижаване на цената на природния газ, който в момента е с 85% по-евтин от пика на цените през 2008 година. Само от началото на тази година до сега, природният газ в Щатите е с 36% по-евтин.

За сравнение, спот цената на въглищата на австралийското пристанище Нюкасъл, която се ползва като бенчмарк за азиатския пазар, в момента е с 44% нагоре от пика през 2008 година а от началото на тази година до сега се е покачила със 7.5% до $ 101.55 за тон.

Всъщност не толкова разходите за разработването на нови находища се отразяват толкова много върху цената, колкото транспортните разходи и инвестициите в инфраструктура за пренасяне на товарите. Така например проектът China First, който стартира в Куинсленд, Австралия, изисква инвестиция от $ 8 млрд., за да осигури извличането на 40 млн. тона въглищна руда годишно. В тази цена влиза изкопаването на мината, екипирането на 471-километрово релсово трасе от мината до пристанището. Първото изпращане на товар от там се очакма през декември 2014 година. Но това изглежда твърде амбициозно, имайки предвид, че строителството все още не е започнало и срещу него се е надигнала вълна на протести от природозащитниците. Проблем пред проекта е още необходимостта от отчуждаване на терени, през които ще минава релсовия път, както и недостигът на квалифицирана работна ръка. Скъпо излиза и охраната.

Подобна е ситуацията и с проект на бразилската компания Vale, която инвестира $ 6 млрд. в разработването на нов басейн в Мозамбик. За целта е нужно да се построи нов пристанищен терминал и 912-километрово релсово трасе, които преминава през съседната държава Малави.

Подобни проекти срещат и редица легални трудности. така например Индонезия смята да забрани експорта на нискокалорични въглища, което променя намеренията на чуждестранните инвеститори към находищата на руда там.

Банката UBS бе изчислила през 2010 година, че в дългосрочен аспект цената на въглищата ще се колебае около $ 85 за тон. Прогнозата се базира на 32 проекта, които се очаква да стартират в следващите 8 години, 22 проекта, които ще стартират изцяло на зелено и още 10, които ще ползват вече изградена инфраструктура. Така ако цената на въглищата се задържи над $ 100 за тон, а революцията на шистовия газ се пренесе и извън Щатите, а правителствата продължат да подкрепят технологиите, оползотворяващи възобновяемите енергийни източници, доминацията на въглищата като основна суровина в енергетиката е застрашена. /Clyde Russell, Reuters