10 % по-скъпи дрехи; 20 % по-скъпи обувки – тази новина попари пролетното настроение за пазаруване и то докато всички бяхме в еуфорията на женския празник – 8 март. Какво се случва с текстилния и обувния бранш, за да поздравят дамите с „лукозни” цени за обновяване на гардероба?

 

Износът и работата на ишлеме единственият спасителен пояс за текстилната промишленост. Той представлява 90 на сто от общата продукция на бранша. Пред Дарик Валерия Жекова, председател на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ), заяви, че от втората половина на 2010 г. е започнало увеличение на поръчките за българските предприятия.

„Връщането на възложители, които преди години напуснаха България заради Далечния Изток или Северна Африка, ни дава повод за оптимизъм, че ние ще останем предпочитано място за производство”, категорична е Жекова. По думите й у нас се търси не само евтината работна ръка, но и корпоративната сигурност и добрите условия на работа и производство – това са качества, на които големите чужди вериги изключително много държат. Според Жекова

 

обемите на поръчките ще се увеличат,

но няма да донесат огромни печалби на производителите.

 

Въпреки това положителният знак за текстилната промишленост вече е съвсем ясен. По този начин няма да се изгубят пазарни ниши както у нас, така и в чужбина. Българските производители изнасят най-вече в страни от Европейския съюз – Италия, Франция, Германия, Австрия и Холандия. Връщането на поръчките на европейските производители води и до още една положителна тенденция –

 

в текстилния бранш започна търсенето на допълнителни служители,

 

за да може да отговори на обема на поръчките и да изпълни в срок.

Положението в текстилния бранш обаче не е розово, категорична е Валерия Жекова. Сериозното поскъпване на памука и полиестерните влакна води до оскъпяване на продукцията. Към стойността на стоките се прибавят и по-високите цени на горивата, които са нужни и за произвоството, и за доставките. Над част от предприятията тегнат и дълговете, останали от най-тежките моменти на кризата – 2009 и първата половина на 2010 г. Всички тези фактори ще доведат до

 

поскъпване на текстилните продукти поне с 10 %.

 

Повод за това са и конкурентните продукти, които са с много по-ниско качество и съответно с много по-ниски цени. Обикновени тези текстилни стоки са произведени в Турция и Китай и потребителите предпочитат тях, защато са много по-евтини. „Въпреки че българските дрехи носят знак за високо качество, хората често избират турските или китайските”, коментира Жекова. Според нея най-ниските очаквания за подобрение на бизнеса е на българския вътрешен пазар. Това ще бъде проблемният сектор за текстилните произвосители, въпреки че на него се реализира едва 10 % от общата им продукция.

При обувната промишленост положението е доста по-тежко, защото тя работи предимно на българския пазар, заяви за Дарик Соня Петкова, председател на Браншовия съюз на кожарската, кожухарската, обувна и галантерийна промишленост. Тя допълни, че

 

новите обувки и чанта са едно от първите неща,

от които българинът се е отказал в кризата.

 

Голяма част от производителите в бранша са фалирали или предстои да фалират, предупреди Петкова. По думите й в момента добра покупателна способност имат само 2 – 3 % от населението, но това са хората, за които е все едно дали ще напазаруват от столичен мол или от разпродажбите в Милано и Париж. „Нека вземем пример с летните месеци на 2010 г. – периодът от юни до август. Според официалната статистика всеки е изхарчил по 21 лева за трите месеца за обувки. Какво означава това? По 7 лева на месец. Това изобщо не е потребление”, категорична е Соня Петкова.

По думите й обемът на произвоството е намалял изключително много, но разходите са се запазили. Представете си – ако преди сме произвеждали по 10 000 чифта за един период, а сега произвеждаме по 1 000. Разходите остават същите и трябва да се разпределят на 1000 чифта, а не на 10 000. Това означава, че няма начин да не увелими цените, допълни Петкова. Като се прибавят увеличените цени на суровините,

 

поскъпването на кожените изделия ще бъде поне с 20 %.

 

Единственият начин за много от производителите за оцеляване е продажбата на евтина работна ръка, коментира Соня Петкова. Тя обясни, че се работи на ишлеме за чужди производители, но това не може да реши проблемите на фирмите, а само да задържи част от тях на пазара. Това означава, че

 

за обувната промишленост не само 2011 г.,

а и следващите две – три години ще бъдат изключително тежки.

 

Българите се отказаха най-вече от декоративната козметика, допълни от своя страна Николина Узунова, изпълнителен директор на Българската национална асоциация "Етерични масла, парфюмерия и козметика" (БНАЕМПК). Пред Дарик Узунова обясни, че продажбите на шампоани, сапуни и други хигиенни продукти са се запазили на нивата от преди кризата, но при декоративната козметика има сериозни спадове.

В България козметичната промишленост работи с много малък марж между реалната стойност на продукта и продажната цена. Това означава много малки печалби, каза Узунова и допълни, че

 

цените на козметиката и парфюмерията няма накъде да падат.

 

В същото време производителите харчат все повече пари за създаване на търговски вид на продукта – за първичната и вторичната опаковка. Със сигурност 2011 г. ще бъде много трудна за нас, категорична е Узунова.

Тя прогнозира, че ще се запази тенденцията все повече хора да използват биокозметика и луксозни стоки. Те обаче правят по-редки покупки, защото продуктите са на много по-висока цена.