Основното, което трябва да сме взели като поука от последните 2 десетилетия е, че трябва да избягваме политизация на енергетиката и грандомански проекти, коментира икономистът Георги Ангелов, цитиран от Агенция „Фокус”.

Според него под грандомански трябва да се разбират АЕЦ „Белене” и зелената енергия, които са все политически обособени.

Всъщност трябва да се разчита да се стимулират най-евтините и най-конкурентните видове енергия, не най-скъпите. Така, че за да има дългосрочен смисъл една стратегия тя трябва да заложи на либерализация на пазара на енергия и разбира се, на другите енергийни пазари, така че всъщност да се стимулират най-ефективните производители на ток, които са най-евтините и най-конкурентните.

Tези производители трябва да увеличават пазарния си дял, а тези, които не са ефективни и не са конкурентни да имат стимул или да се реформират или да излизат от пазара, така че да се поддържа една конкурентна цена на електроенергията.

Защото, ако бяхме преди 10 години въвели либерализация на пазара на електроенергията щяхме да избегнем и натрупаните дългове за АЕЦ „Белене” и Цанков камък и тези за соларните и всякакви зелени енергии. В момента щяхме да имаме много по-ниска цена на електроенергията и енергийните компании нямаше да са фалирали, а щяха да работят.

Това означава, че колкото по-рано се разчистват тези проблеми и колкото по-рано въведем либерализация на пазара, така както е в европейските страни, толкова по-бързо ще усетим ефекта. По-скоро това ще стане в рамките по-скоро на една две години. Няма да има нужда да чакаме десетилетия.

В Европа някои страни залагат изцяло на „зелена енергия” например Дания е водещият пример, където в някои моменти до 100 % от произведената енергия е от зелени източници. Разбира се, не всички страни имат тези ресурси-толкова вятър, вода и слънце, за да бъдат изцяло на „зелена енергия”, а още повече в момента и „зелената енергия” е относително по-скъпа.

В други страни има по-голям дял на ядрената енергия, като Франция. Това, което трябва да вземем като полезен опит е не да си изберем един вид енергия и да бутаме в тази посока независимо от цената. Напротив да създадем условия при, които всички видове енергия могат да се състезават, ако са конкурентни. Да позволим достъп на пазара на всеки, който иска да инвестира, но без да му обещаваме, че ще му плащаме висока цена. Трябва да обещаваме, че ще му плащаме пазарната такава. По този начин, ако има интерес може да се построи седми блок на АЕЦ „Козлодуй”, може да се построи АЕЦ „Белене” и може да се построят още зелени паркове и зелена енергия, но само ако инвеститорите поемат този риск без държавна гаранция.

Защото сега грешката беше, че ние давахме държавна гаранция за високи цени и всички искаха да строят, но рискът падаше върху данъкоплатеца, докато сега трябва да се обърне това нещо. Трябва рискът да падне върху частния инвеститор и това е полезното, което научиха и страните от Западна Европа, че по-добре да има конкуренция, да се стимулира бизнесът, да сваля цените на новите проекти, отколкото да се дават фиксирани цени на нови проекти, които вдигат цената. Поради тази причина в повечето страни беше избегнат проблемът, които ние имаме с натрупаните дългове на НЕК и за АЕЦ „Белене” и за „зелената енергия”, просто в другите страни този въпрос беше регулиран пазарно.

Да погледнем Германия. Там беше въведен принципът, че колкото повече нови проекти за „зелена енергия” има толкова повече падат цените. По този начин съвсем пазарно цените реално паднаха много бързо без това да причини големи напрежения във финансите на енергетиката.

Ясно е, че нашия вътрешен пазар е малък и, че се свива. Въпросът е България да се интегрира по-плътно в регионалния и европейския пазар, така че, когато инвеститор дойде да инвестира в страната ни да знае, че може да си продава енергията и каквото произвежда и да знае, че може да го продава на целият европейски пазар. Същото се отнася и до природната газ. Ако някой производител намери много природен газ в нашето Черноморие той би имал стимул да инвестира, ако знае, че може да продава количества, не само в България, където е ограничен пазарът, а на целия европейски пазар. За това, трябва да инвестираме в инфраструктура, която свързва нашия пазар с Европа.