Сред проблемите, пред които е изправена българската млечна промишленост са намаляване на местното производство и ниските стандарти на качество на млякото, според анализ на InterBiz Research & Consulting.

 

Въпреки това, по-ниско количество на преработено мляко през последните години не е оказало съществено влияние върху обема на производството на преработени млечни продукти поради допълнителния внос на сурово мляко и мляко на прах.

През последните 5 години вносът на млечни продукти е нараснал от € 26 млн. до € 113 млн. със средно увеличение от над 34% годишно. Докато износът се е покачил с едва 10%.


Вътрешното потребление на мляко и млечни продукти се е увеличило със средно 9%, от € 255 млн. до € 388 млн. по цени на едро.

 

Сиренето и кисело мляко са най-консумираните млечни продукти по отношение съответно на стойността и на обема на потреблението, а търсенето на масло се очертава като най-бързо развиващия се сегмент от пазара.

 

С изключение на сиренето и киселото мляко, потреблението на глава от населението на всички други видове преработени млечни вероятно ще се увеличи значително в следващите години.

Потенциалът за растеж идва от огромната разлика между средното потребление в България и в ЕС. За да се достигне средното ниво за ЕС българите трябва да консумират 23 пъти повече сметана, 10 пъти повече прясно сирене и масло и 4-5 пъти повече мляко за пиене.

 

Според InterBiz до 2020 г. българският пазар на млечни продукти ще има среден годишен растеж от 7% до € 740 млн., а значението на вноса ще достигне 40% в сравнение със 29% през 2010 година.


Българският пазар на млечни продукти е силно фрагментиран, особено когато става въпрос за сирене. Българските производители дават 2.3% от общата продукция на сирена в ЕС, но получават само 0.3% от от общите приходи.