Индустрията на България ще излезе от рецесията в началото на 2010 г., но ръстът на БВП ще остане отрицателен, прогнозира главният икономист на УниКредит Булбанк Кристофор Павлов на кръглата маса  на Euromoney - "Пътят за излизане от рецесията за Югоизточна Европа – предизвикателства и двигатели" в Дубровник, Хърватия.

Вече не може да се разчита на бум на чуждите инвестиции или пък на бум на потреблението, какъвто наблюдавахме в последните години. Но постепенно Източна Европа се превърна в „произвеждащата ръка” на Запада и това ще помогне на региона да се възползва от по-скорошното от очакваното възстановяване на икономиката на Еврозната, обобщи Матео Фераци, икономист от УниКредит Груп.

Преди в ЦИЕ се произвеждаха около 10% от автомобилите в Европа, сега процентът е 40%, допълни Фераци. 

На кръглата маса в хърватската столица бе поставен въпросът за състоянието на ифраструктурата и усвояването на еврофондовете в България и Румъния, както и за останалите страни от Балканите.

Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на Булбанк, съобщи, че развитието на инфраструктурата в региона трябва да бъде не само  магистрали, но и комуникации, и технологиите на 21 век.

Според Кристофор Павлов, България е сред групата страни в региона, които сравнително по-дълго ще запазят нивата на икономически ръст под потенциала си, заради променените от кризата условия.

България е от страните, които в голяма степен са следвали модела "чужди инвестиции и потребление" за постигане на растеж, което от своя страна води до външни дисбаланси. Въпреки това промишлеността ще се възстанови от рецесията още през първата половина на 2010 г., смята Павлов.

Основната причина за това ще е възстановяването на икономиката на еврозоната, което ще се отрази и на експорта. Освен това, в подкрепа на индустрията ще е и т. нар. преобръщане на цикъла на незавършено производство, т.е. компаниите ще трябва да увеличат производството си, за да запълнят складовите си наличности, намалени в резултат на намаленото потребление заради кризата в последните месеци. Въпреки това оптимистичните прогнози за възстановяването на индустрията не означава автоматично възстановяване и на икономическия растеж, посочи Кристофор Павлов.

Той обясни, че въпреки че индустрията ще поведе излизането от рецесията, ефектите от кризата в сектора на услугите ще задържат ръста на БВП в отрицателните стойности до края на 2010 година.

Така прогнозите на икономистите от УниКредит Груп са, че България ще завърши 2010 г. с ръст от -2.5% на БВП.

Потреблението, което формира около 70% от БВП, ще бъде под потенциала си заради ръста на безработицата, загубата на богатство на домакинствата и намаленото търсене на кредити.

По думите на Павлов само за периода между третото тримесечие  на 2008 и края на първото тримесечие на 2009 кризата е изтрила 83 млрд. лв. от богатството на българските домакинства, най-вече заради спада на цените на недвижимите имоти с около 20%.

Това се равнява на 130% от БВП и е нормално в тази ситуация домакинствата да се стремят към консолидиране на дълговете си и увеличаване на и увеличение на процента на спестяванията, обясни Павлов.