Върху еврото далеч по-голямо влияние оказва приближаващото се повишаване на лихвите в САЩ, отколкото драмите свързани с гръцката дългова криза.

На световните валутни пазари през последните дни се наблюдава спад на курса на еврото спрямо долара с близо 3%. Най-учудващото в това бързо движение надолу е, че то се случва на фона на успешните опити да се предотврати излизането на Гърция от еврозоната, коментира Андрей Гурков в Deutsche Welle.

Много силен спад беше регистриран миналата седмица, когато лидерите на еврозоната достигнаха в Брюксел принципно споразумение за предоставянето на нова финансова помощ на Гърция, а парламентът в Атина утвърди първия пакет от реформи, които са необходими за отпускането на парите. Това обаче не спря разпродажбите на еврото, макар че европейските фондови индекси нараснаха.

Излиза, че валутният пазар се отнася отрицателно към опитите да се задържат гърците в еврозоната или реагира на съвършено други фактори. В експертните групи цари практически единодушното мнение, че проблемът не е в Гърция, а във Федералния резерв на САЩ.

След седем години антикризисна политика, в хода на която лихвите оставаха близки до нула, Фед се подготвя да сложи край на политиката на евтини пари.

Именно тази перспектива в момента движи валутните курсове. При това се наблюдава не толкова отслабване на еврото, колкото укрепване на долара, тъй като капиталът отива там, където лихвите са по-високи или където се очаква техният растеж.

А тези очаквания бяха подхранени именно в тези дни, когато вниманието в Европа е изцяло приковано от случващото се в Гърция. Вълната от продажби на евро или да бъдем по-точни покупки на долари започна на 10 юли и продължи до 13 юли, след като управителят на централната банка на САЩ Джанет Йелън заяви пред Конгреса, че повишаването на лихвените нива ще започне през тази година.

Това беше сигналът, който очакваха участниците на пазара. Йелън направи доста оптимистична оценка на американската икономика. Нейното състояние е достатъчно стабилно, за да издържи на поскъпването на кредитите, въпреки рисковете, идващи от дълговата криза в Гърция и борсовия срив в Китай.

Буквално няколко часа по-късно Джон Уилямс, директор на клона на Фед в Сан Франциско, заяви направо, че "септември е много подходящо време за подобно повишение".

Той изказа предположението, че след първата стъпка може да има и втора до края на годината. Именно тези думи станаха причина за това в петък курсът на еврото да падне под 1.09 EUR/USD. Сега участниците на пазара се настройват за това, че лихвите в САЩ могат да нараснат както през септември, така и през декември.

А това означава, че спадът на еврото до нива от 1.08 далеч не е краят. Да си припомним, че през март 1 евро струваше по-малко от 1.05 долара, защото инвеститорите очакваха повишаването на лихвите в САЩ още през юни. Но редица важни макроикономически показатели принудиха тогава Фед да бъде изключително предпазлив и да отложи тази стъпка за неопределено време.

Всичко ще зависи от това кога и колко бързо Федералният резерв ще започне да вдига лихвите. Що се отнася до ситуацията в Гърция, то тя няма да влияе на валутните курсове достатъчно силно, колкото и парадоксално да е това.

Успехите при спасяването на Гърция и днешната специфична ситуация по-скоро ще водят до отслабване на еврото, защото ще ограничават глобалните рискове. Това ще позволи на Фед да повиши лихвите си с по-бързи темпове.

Изострянето на гръцките проблеми може да принуди Джанет Йелън да забави процеса на нормализиране на паричната политика. Това ще доведе до временно отслабване на долара и ръст на курса на еврото. Но трендът остава без промяна - еврото ще поевтинява, което ще зарадва европейските износители.