Ако не беше за Желязната завеса, със сигурност не само българите и румънците, но и словаците, чехите, поляците и всички останали, за които Берлинската стена бе пречка пред тяхната икономическа и индивидуална свобода, не биха били бедните роднини, застрашаващи благополучието на своите западни братовчеди с желанието си за по-добър живот, по-добро заплащане и повече възможности за работа, пише Еuinside.eu.

 

Ако Желязната завеса никога не беше съществувала, най-вероятно роденият в Източна Европа не би бил синоним на беден, корумпиран, но в повечето случаи добре образован човек. И накрая, но не на последно място, ако не беше завесата, Западът не би бил принуден да търси евтина работна ръка в Турция и Северна Африка.

Миналата седмица независимият мозъчен тръст Холандски научен съвет за политика на правителството (WRR) публикува проучване, в което се очертават проблемите, свързани с имиграцията на българи и румънци в Холандия.

 

Въпреки, че то показва, че няма голяма опасност от имиграционна вълна след първи януари, все пак са налице и основания за безпокойство. Те са свързани най-вече с ниската квалификация на българите.

 

Направено е сравнение на последиците от приемането през 60-те и 70-те години на XX век на много гастарбайтери от Турция и Мароко, които по-късно остават без работа, като по този начин се създават напрежение в страната. В Холандия, от 2004 г. насам, са пристигнали около 340 000 имигранти от Централна и Източна Европа. Независимо от съществуващите ограничения за труд, които бяха валидни до 31 декември 2013 г., се предполага, че сред тях има между 34 000 и 44 000 българи и между 62 000 и 72 000 румънци.

 

Те са влезли в страната като самостоятелно наети, студенти с разрешения за работа или като нелегални работници. WRR предполага, че румънско-българското присъствие ще стане по-видимо през тази година тъй като мигрантите ще могат да пребивават напълно законно. За да бъде картината по-ясна, населението на Холандия, според данни на Евростат, е почти 16.8 милиона души. Заетостта е сред най-високите в ЕС – 71.9%.

 

Според проучването, временните трудови имигранти от Централна и Източна Европа в Холандия допринасят за икономиката нетно с по 1800 евро на човек годишно. Ползите се умножават от факта, че европейските мигранти плащат данъци и рядко използват социални помощи

 

Проблемът е обаче, че на този етап Холандия привлича предимно нискоквалифицирани имигранти - една пета от трудовите мигранти в страната са с ниска квалификация, а специалистите са малко повече от 2% от цялата работна сила.

 

И въпреки, че днешните европейски трудови мигранти са много по-квалифицирани от гастарбайтерите в края на миналия век, значителна част от тях са на дъното на пазара на труда и заемат така наречените "гъвкави" работни места с временни договори. Това е особено валидно за българите.

 

Като цяло, българите в Холандия имат много по-ниско образователно ниво, отколкото тези в самата България, дори в сравнение с румънците. Ето защо WRR препоръчва на холандското правителство да съсредоточи своята политика в областта на образованието и интеграцията им в холандското общество .

 

В проучването също така се посочва, че с изключение на нискоквалифицираните българи и румънци, които са най-вече роми, потенциален проблем представляват и студентите от двете балкански държави, както и тези , които работят за мултинационални компании.

 

Нискоквалифицираните работници са проблем от гледна точка на тяхната тежест за системата за социално подпомагане, докато тези с добро образование често поставят холандските граждани в неравностойно положение.

 

След Германия, Китай и Белгия , България е четвъртата най-важна страна като произход на чуждестранните студенти в Холандия. В момента българските студенти са 1600, докато през периода 2007-2008 г. са били 711 . Броят на румънските студенти също е значителен, но е по-малко от този на българите - 1050. Проблем е и това, че повечето от тях се връщат в родните си страни, тъй като не се чувстват като у дома си в Холандия. Това вреди на холандската икономика, която се нуждае от висококвалифицирани работници. От такива обаче се нуждае и България, допълва WRR.