В интервю за Дарик Виолина Маринова, главен изпълнителен директор на една от водещите банки у нас, заяви, че лансираната идея за предсрочно погасяване на бизнес кредитите без наказателна лихва е нереалистична, защото голяма част от тях са отпуснати по кредитни линии, върху които самите банки плащат такси.

Маринова, която ръководи българската банка собственост на най-голямата унгарска банка, беше категорична, че кризата в Унгария няма да се отрази по никакъв начин на банковата система в страната, следователно и в България. Нашата банка не дължи пари на своята банка майка, допълни Маринова.

Тя изрази надежда, че фискалният пакт, който се очаква да бъде подписан през март, ще успокои пазарите, но допълни, че по-големият проблем е кризата да доверието. Маринова е категорична, че дори да се състои среща между финансовия министър и представители на банките лихвените равнища няма как да бъдат намалени механично. Това може да стане единствено на пазарен принцип, а пазарът се влияе от множество фактори. Ето какво още каза Виолина Маринова:

Каква ще бъде 2012-а година за банките?

Бих казала почти като 2011-а. Не очаквам някакъв особен ръст и някакъв спад също. Тоест горе долу както 2011-а. Разбира се, всичко зависи от икономическата среда. От това ще зависи и нашият бизнес, на банковата система, защото в последно време се забелязва, че има едно отдръпване от ползването на кредити от страна на населението. За фирмите не бих го потвърдила, защото ръстът на кредитиране на населението на 2011 година е отрицателен - минус 0,2 на сто, докато при фирменото кредитиране има ръст около 3-4 процента. Аз лично очаквам подобно поведение и през тази година. Пак повтарям зависи от икономическата среда. Разбира се, аз по принцип съм оптимист и би следвало човек винаги да бъде позитивно настроен и да очаква нещо по-добро и да работи в тази посока, за да се случва то.

Как тези ваши очаквания биха се отразили на лихвената политика на вашата, а и на всички банки и по отношение на потребителите физически лица, и по отношение на фирмите?

Лихвената политика се определя от пазара. Пазарът определя цената в зависимост от това на каква цена се придобива ресурсът. В общи линии бих казала новоразрешените кредити в 2011 година са със значително по-ниски лихвени нива от предходни периоди, което означава, че ние водим разумна политика и привлеченият ресурс, който ние имаме в банките, е на по-ниска стойност. Това не означава, че лихвените проценти в 2012 година ще се намалят. За мен лихвените нива да се запазят е най-доброто, бих казала, това, което можем да си пожелаем. Зависи от рисковата компонента, доколко ще продължи влошаването на качеството на кредитите, които в системата на банките не са никакъв малко и вие знаете, че ние заделяме провизии в срещу това. Всички тези компоненти определят крайната цена.

Така че нашите клиенти не са само кредитополучателите, нашите клиенти са и депозантите, не бива да се забравя и това, че ресурсът, който ние привличаме, е основно от вътрешния пазар. Да, последните твърдения, че бихме могли да ползваме по-евтин ресурс от външния пазар, бих казала, че не са верни, защото в крайна сметка кризата се дължи и на недоверието и не всеки би предоставил ресурси от външния пазар на ниска цена на банките в България. Освен това ние имаме достатъчно ликвидност, за да са ни необходими такива. Споменах още в самото начало, че има отдръпване от страна на клиентите от страх от неизвестността дали няма да нарасне безработицата, дали няма да бъдат съкратени тези хора, отдръпнаха се и не теглят кредити. Даже нещо по-сериозно – те връщат своите кредити веднага при някаква тяхна финансова възможност. Защото примерно нашата банка, която е доста голяма, в областта на банкиране на дребно е лидер, бих казала не може да преодолее амортизирането на порфейла месечното, за да реализира някакъв нетен ръст. Това е показателно. Основното, за да има движение, означава да нараства потреблението, означава да има сигурност всеки един, че получава заплата, че бизнесът му се развива добре, за да си позволи финансиране.

Може ли пък тогава да очакваме обратната тенденция – ръст на лихвите по кредитите, защото имайки предвид, че нещата в Европа се задълбочават все повече и повече, от там идва риск.

Аз казах, че пазарът определя цената. За момента цените са такива. Аз лично съм оптимист, очаквам да се запази статуквото, но ако то се влоши, естествено, че и лихвените равнища ще се променят.

От Българската стопанска камара лансираха идеята бизнесът също да има това право да връща кредитите си без наказателна лихва, каквото имат и обикновените потребители? Как гледате вие на една такава идея?

Едно е да се предлага, друго е реалността. Защото в крайна сметка това са ангажименти, които банката поема в дългосрочен план и цената се определя и от времето на този кредит, който ние сме предоставили. Представете си, че ние ползваме ресурси от външни структури по линии по EBRD примерно. Там в договорите, при които ние получаваме финансиране, има клаузи за такси за предсрочно погасяване на този ресурс. Това означава ли, че ако ние сме финансирали фирми от този именно ресурс, в който ние сме длъжни да плащаме такси, няма да ги плащаме по простата причина, че при нас така ще бъде регламентирано. Това не е бизнес логика. Не бих казала, че това е възможно и е реално.

Очаква се по ОП „Конкурентоспособност" да се предоставят нисколихвени кредити за фирмите. Говори се за 4-6 процента. Реалистичен ли е такъв процент и как това би се отразило на бизнес средата?

Зависи кой предоставя ресурса. Ако държавата предоставя ресурса при тези лихвени нива, бих казала, реалистично е. Но банките не биха могли да си позволят при такива лихвени нива да кредитират. Това означава, че ако има решение, че ще се разрешават такива нисколихвени кредити, означава, че разликата се поема от някого.

Какво очаквате да се случи на пазара на депозити?

Както виждате, депозитите нарастват през миналата година независимо от по-ниските лихвени нива. Все пак хората търсят някакъв сигурен, макар и малък доход без риск. Защото банките в момента са с висока ликвидност, висока капиталова адекватност, няма риск за техните вложения, по-добре да ги влагат в банките, вместо в домовете си или на други места. Така че не очаквам срив в тази посока.

А ръст?

Българинът по принцип е спестовен. Вие знаете поговорката „Бели пари за черни дни". Споменах преди малко поради неизвестността хората са доста притеснени и предпочитат да си внасят и малкото свободни средства на депозит, така че аз не очаквам спад, а напротив ръст по депозитната база.

Вие лично каква препоръка бихте дали на депозантите си, в каква валута да си държат парите?

Аз не бих препоръчвала нищо. В условията на валутен борд сме в момента в България. Тоест левът е привързан към еврото. Не виждам някакъв риск за еврото, това е мое лично мнение. Всеки според мен ако примерно решава, че ще трябва да инвестира впоследствие в лева, би следвало да ги внася в лева. Не е необходимо да се внася в различна валута, защото всеки трансфер – зависи, разбира се, и от валутата – означава валутен риск и така нататък. Така че не бих препоръчала само в евро или само в лева, всеки трябва да разпределя риска си сам и да взема решенията сам.

Кризата в Унгария отрази ли се на поведението на вашите клиенти? Защото знаем, че когато станаха проблемите с Гърция, така наречените „гръцки банки" у нас малки или много пострадаха, защото хората си казаха „Това е гръцка банка...". Как стоят нещата с унгарската банка?

В Унгария има премени в законодателството, в Конституция или политическа криза, но не бих казала, че има някаква икономическа криза, която да засегне най-голямата банка в Унгария. Няма никакво вмешателство в работата на нейната дъщерна компания. Ние нямаме никакви задължения към нашата майка. Разбира се, имаме открити линии, ако ни се налага, бихме могли да ползваме средства без проблеми от тях, но това не ни се налага. В момента не е необходимо. Така че по никакъв начин няма вмешателство между българската банка и унгарската банка.

Развръзката с подписването на фискалния пакт през март ще промени ли по някакъв начин поведението на инвеститорите в цяла Европа и съответно това ще има ли някакво отражение в България?

Силно се надявам в това, но за мен тази криза малко или много разклати доверието. Невинаги има основание да е така, с недоверие да работим, но аз се надявам все пак да има някакво успокояване, някакво положително развитие и инвестициите да се увеличат в страната.

Правителството поне засега твърди, че е против данък банкови транзакции. Ако все пак се стигне до въвеждането му през 2014 година, как това би се отразило на нашия пазар?

Не мога да прогнозирам, но няма безплатен обяд. Трябва да знаете, че данък върху транзакциите означава налагане в друга посока отново на някакви такси или така нататък. Дали е нужно въобще да се създават тези такси върху финансовите транзакции? Ще кажа защо.

Не бива да се сравняват банките в различните държави. Дали българската държава по някакъв начин подпомогна или наля допълнително средства в българската банкова система? Защото аз не знам такова нещо. Напротив, банките се държат изключително почтено. В смисъл такъв – те плащат заплати на огромен състав служители, отделно от това плащат осигуровки съвсем законни, на светло и да не забравяме, че плащат и данък върху печалбата, независимо от това че заделят и провизии по силната регулация в българската банкова система. Никога не сме се оплаквали, но бих казала, че не трябва да се сравняват всички банки в различните държави и да се пренася от болната глава към здравата.

А вярно ли е наблюдението на много потребители, че да, банките не вдигнаха лихви по кредити и депозити, но пък увеличиха банковите такси, дори такси за теглене от банкомат, които малко или много също се отразяват на потребителите.

Аз не мога да говоря от името на всички банки, защото аз все пак познавам моята банка в дълбочина и бих казала, че нашите такси са даже под пазарните нива в определени моменти и за някои сегменти, които са по социално слаби – например пенсионери, инвалиди – ние сме освободили от такси при теглене на банкомати например. Даже когато се теглят суми от наши банкомати от нашите клиенти, не се събират такси. Но мисля, че това е валидно за всяка от банките в България, не само за нас. Така че всеки изгражда своята политика в зависимост от сегмента клиенти, който обслужва.