Нещо забележително се случи в Силициевата долина през последното десетилетие, пише колумнистът на Агенция Блумбърг Натан Мърволд. Инвеститори посочиха технологиите за оползотворяване на зелената енергия като следващото голямо предизвикателство за бизнеса, мислещ с перспектива за бъдещето. Те се надяваха, че работейки със зелените технологии по начина, по който преди това подпомагаха развитието на компютърните проекти, ще се стигне до същите впечатляващи иновации, които преобразиха информационните технологии и биотехнологиите.

 

В статията са цитирани данни на GlobalData, според които от 2006 до 2010 година общо $ 535 млрд. под формата на рисков капитал е бил насочен в 4 236 проекти за добив чиста енергия. Много от тях не са постигнали целите си, а най-пресният пример за болезнен неуспех, е от септември месец тази година, когато американската соларна компания Solyndra LLC обяви несъстоятелност въпреки издадените гаранции от енергийния департамент на САЩ за $ 545 млн.

 

Какво стана с тези $ 535 млрд. пита Андрю Маккилоп от European Energy Review, с което продължава темата. Това, което се случи с тези инвестиции е, че те просто "изгоряха". Принципно, това не бива да е притеснително. Все пак инвеститорите с рисков капитал за това и така го наричат - рисков капитал. Проектите, към които се насочват, имат тази характеристика на "висока смъртност". Всъщност фалити от големината на Solyndra LLC имаше и по времето на дот ком балона.

 

Но всичко казано до тук дава основания да се откроят разликите между инвестициите в технологиите и инвестициите в енергетиката и да се разбере защо моделът, по който работи Силицевата долина е неприложим за зелената енергетика.

 

Факт е, че въпреки инвестициите в проекти за добив на чиста енергия, до тук не се роди нито един еквивалент на eBay, Amazon, Google или Facebook. Инвеститорите вече разбраха, че е едно просто да предлагат електронни устройства на потребителите, които могат да се поберат в джоба и е съвсем различно да се опитват да предложат алтернатива на системата за добив и снабдяване с електроенергия.

 

Електроенергията е скъпа, в нея се инвестира и планира дългосрочно, а зависимостта й от транспортна инфраструктура е огромна. Така ако потребителите могат и да преживеят без услугата "гласова поща", то без електроенергия и човешкото съществуване, и икономическият прогрес са под въпрос, което определя значимостта на сектора като национален приоритет на всяка една държава.

 

Философията на зелените технологии е в запълването на ниши, в които скъпоструващите проекти по никакъв начин не биха могли да променят системата, по която работи енергийния сектор. Той съществува далеч преди да изгрее ерата на потребителската електроника, дошла благодарение на евтиния труд в китайските фабрики. Всъщност, осъзнали тези си предимства, Китай и Индия се включиха в надпреварата за зелените технологии, пускайки поточните линии за вятърни турбини и соларни панели. Но инвестиционният модел, по който работят те, е на светлинни години от модела, по който работи Силициевата долина. Именно за това сега Азия е жертва на своя успех.

 

Заради стремежа първо да догони останалия свят - САЩ, Европа и Япония и после да постигне напредък, развитието на зелените технологии в Китай и Индия сега субсидира развитието на сектора в останалите страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие ОИСР. Евтиният експорт на високотехнологично оборудване за ВЕИ централи обаче стига до там, че китайските производители продават под себестойност.

 

За разлика от този модел, Силициевата долина търси малки, стартиращи компании, нуждаещи се от капитал, които съществуват в свирепа конкуренция с други подобни на един нерегулиран пазар, където 80% от участниците отпадат в рамките на 18 месеца. Това е неприемливо за китайските и индийските инвеститори и това е причината, поради която те спечелиха битката за зелените технологии, докато Силициевата долина я загуби.

 

Това обаче е само половината история, посочва анализаторът на European Energy Review. През последните години откритието на потенциала за добив на шистов газ отвлече вниманието на инвеститорите с рисков капитал от зелените технологии. Шистовият газ не е концентриран само на едно място на планетата. Полетата не се намират под контрола на арабски диктатори. И макар да съществуват все още нерешени големите проблеми с липсващата инфраструктура за пренос на газ, инвеститорите закъсняха да се включат там, където позиции бяха заели големите енергийни компании.

 

В енергетиката промяната може да дойде само по един канал - цената. Шистовият газ и ресурсът, добиван чрез газификация на въглища, са евтини, за това според анализите те ще бъдат развивани. Вятърните паркове навътре в морето или ядрените централи са скъпи и ще бъдат избягване, за сметка на по-евтините и по-нискорисковите алтернативи. Енергийната ефективност и начините за икономии на електроенергия в развиващите се страни са евтини за реализация и това е причината да се очаква, че инвеститорите ще се фокусират върху тях.

 

В така наречените зрели демокрации въпросите на енергетиката трябва да да се дискутират прозрачно, с акцент върху цената и ползите, както и с разглеждане на възможността за по-малка намеса от страна на държавата. Но когато става въпрос за стратегически индустрии като петролната и ядрената енергетика или пък за спасяването на изпаднали в затруднение банки и застрахователни компании, трябва да се има предвид, че те са критични за състоянието на икономиката, посочва анализаторът.

 

В критичните енергийни сектори няма нужда държавата да се изключва от участие. Напротив. Тя е необходима, за да бъде арбитър и източник на финансов ресурс, на научна, техническа и регулаторна подкрепа. Заради своя стратегически характер, високи разходи и дългосрочни перспективи, енергийният сектор е класически пример за възможност да се реализират публично - частни партньорства - толкова пъстри, колкото са видовете енергетика.

 

Ето защо инвеститорите от Силициевата долина, които все още вярват, че са в състояние да направят така, че обществото да получава чиста енергия на икономически конкурентна цена, живеят доста далеч от реалността. Те казват - дайте ни още пари и време и чакайте. Те вярват, че заслужават големи правителствени субсидии, но както често се случва при такива начинания, резултатът обикновено води до приватизиране на печалбите от шепа IT барони в долината и до национализиране на загубите.