Производителите на мобилни телефони никога няма да имат съдбата на компаниите, които произвеждат автомобили или компютри. За разлика от General Motors или НP, дружества като Nokia и Motorola са обречени на кратък живот, а причините за това смята, че е открил блогърът Томи Ахонен.

Да се върнем 10 години назад, приканва Ахонен. В края на 2001 година Siemens държаха 7% пазарен дял при мобилните телефони. През 2003 година пазарната им тежест бе наполовина, а днес те вече са извън бизнеса, след като го продадоха на китайската BenQ.

Mototrola държеше дълго време завидната втора позиция. През 2006 година компанията 20% в продажбите, а през 2009 година участието й вече бе 4%.

Смартфонът на Microsoft с операционна система Windows Mobile също се радваше на растеж преди 10 години, като през 2007 година взе 12% от пазара. Телефоните на Microsoft почти дишаха във врата на нокиите с операционна система Symbian, но през 2008 година и те започнаха да залязват. През миналата година едва 2% от продадените в света смартфони са били на Microsoft.

Авторът на анализа разглежда развитието при другите изделия от света на потребителската електроника. При всички тях има момент на растеж и след това спад. Но за разлика от компютрите или домашните аудио и видео системи, при мобилните телефони последващия спад е много бърз и води до заплаха за съществуването на компанията.

Преди 50 години най-добре продаваните коли са били Ford, GM, Volkswagen, Toyota. Днес те продължават да са на пазара. Същото е и при производителите на компютри. Звездите на миналото десетилетие HP, Dell, IBM, Compaq, Toshiba, Apple все още са на пазара.

Преди 10 години най-големите в бизнеса на мобилните телефони и мрежите за тях бяха Ericsson, Nokia, Lucent, Siemens и Alcatel. Това колко са големи не е гаранция, че не могат да изчезнат, защото според Томи Ахонен, веднъж ударили на камък, производителите на мобилни телефони задължително тръгват към банкрута. Случи ли се това, нищо не може да ги спаси, дори и да произвеждат продукти, които са най-желаните на пазара, както е iPhone в момента.

Една от причините за бързите залези при компаниите, специализирани в мобилните телефони, е в жизнен цикъл на продуктите им. През 2000 година един телефон се използваше поне 21 месеца, преди потребителят да потърси друг. През 2006 година жизненият цикъл на мобилните телефони падна на 18 месеца, а сега е 16 месеца. При смартфоните остаряването даже е по-бързо - 11.5 месеца. При автомобилите подмяната идва след 3-4 години. При телевизорите - след 7 години. Персоналните компютри издържат поне 3.5 години, преди да се наложи да бъдат подменени.

Освен, че животът им е кратък, мобилните телефони бързо губят и лоялните си клиенти. При автомобилите, ако продаваш кола със слаби характеристики, проблемите няма да дойдат толкова бързо. Ще минат поне 2 години, преди и последните лоялни клиенти да се ориентират към конкурентите ти. При мобилните телефони това не е така.

Влияние оказва и начинът на дистрибуция. Някои от технологичните компании разполагат със собствени дистрибуторски канали, например Sony или магазините на Apple. При мобилните телефони обаче няма брандирани магазини, които да продават само една марка телефони. Когато търговията на дребно се осъществява през собствена мрежа, тогава флуктуациите на пазара могат да се овладяват така, че да не нанасят бързи щети за компанията.

На следващо място влияние за това коя марка ще се задържи най-дълго на пазара, оказват и доставчиците на услуги за мобилни телефони. Телекомуникационните оператори имат силата да оказват подкрепа чрез различните партньорства, в които влизат с компаниите-производители на телефони. Липсата на такава подкрепа може да обрече някоя от компаниите на гибел.

Това е много интересна особеност, защото конкурирайки се помежду си, телевизионните канали не се влияят от марката телевизор, който домакинството си е купило. По същия начин нито Google, нито Yahoo получават помощ от това, че клиентът ползва определен интернет доставчик. Марките компютри също не се влияят от това. При мобилните телефони обаче доставчикът на комуникационната услуга е много важен.

Времето също не помага на компаниите, произвеждащи мобилни телефони, защото както стана ясно, жизненият им цикъл е малък. Освен това периодът, през което "намразваме" телефона си и започваме да мечтаем за нов, е със средна продължителност 18 месеца. Производителите не могат толкова бързо да изработят нова модификация, която да отговори на потребителските търсения. На Nokia, например, й отне 9 месеца, за да промени дизайна на частите така, че да паснат на новия й модел Lumia.

Ето защо инвеститорите в акции на компании, произвеждащи мобилни телефони, трябва да знаят, че секторът е много специфичен и борбата за пазарното лидерство никога не спира.