Импулсът за позеленяване на икономиката набира скорост в САЩ, Великобритания, Австралия и Европейския съюз, Япония, Канада и развиващите се страни като Китай и Южна Корея. За политиците в тези страни е станало като че ли рутинно задължение да наблягат върху важността на инвестициите в разкриване на зелени работни места, обяснявайки ни как те могат да подобрят качеството на околната среда и да редуцират до известна степен безработицата.

Адвокатите на така наречените зелени работни места се облягат на статистиката, че спад в политиките по въвеждането им няма. И как да има, когато в процеса са въвлечени милиарди долари публични пари, а правителства, неправителствени организации и дори Организацията на обединените нации промотират създаването на такива работни места?

Най-тревожното в цялата тази тенденция е, че липсва икономически анализ на потенциалните ефекти от тази инициатива, която има възможност тотално да промени живота ни, но не в онази позитивна насока, в която е първоначално замислена.

Такова изследване трябва задължително да започне с отговор на въпроса каква е дефиницията за зелено работно място. Това е термин, който се отнася както за съществуваща към момента работна позиция, така и към новосъздадена според екологичните изисквания.

Според определението на програмата за околна среда на ООН - UNEP,  зелено работно място е това в секторите селско стопанство, производство, изследователската дейност, администрацията, услугите, дейностите, които допринасят за устойчивото развитие и запазване на биоразнообразието. Специфичен дял в това определение са професиите, свързани с енергийната ефективност.

Тези дефиниция е твърде обща и позволява да наречем зелени дори работните места в стоманодобивната индустрия, защото ако я нямаше нея, например, нямаше да има кой да изработи перките за вятърните турбини, които добиват ток от възобновяем източник на енергия.

Любопитно е на какво се облягат и прогнозите за ръст на разкритите нови зелени работни места /или позеленяването на досегашните/. Ако индустрията на зелените работни места е нова, а това е така, значи растежът няма как да не е забележителен, защото тръгва от нулата. Повод ли е това за оптимизъм обаче?

Фундаментално погледнато, броят им ще расте, защото инвестициите във вятърни инсталации се очаква да скочат от $ 17.9 млрд. през 2006 година на $ 60 млрд. през 2016 година. Индустрията на фотосоларните колектори се движи по прогноза от $ 4.7 млрд. инвестиции през 2003 година до $ 69.3 млрд. до 2016 година. Производителите на биогорива се очаква да се разраснат с $ 80 млрд. до 2016 година, на геотермалните инсталации за добив на електричество до $ 35 млрд. през 2020 година.

Проблемът е, че тези индустрии са в самото си начало и при тях дори и голямо изменение в капацитета води до съвсем минимално увеличение в броя на работните места. Ако имаш 1 работник е едно, но ако са 1 000, увеличеният капацитет не води до назначаването на още толкова.

Още нещо - многото надежди, които се възлагат на тези технологии, съществуват много преди самите тези технологии да са изработени и да съществуват в икономическо обоснован вариант.

Множество от докладите се фокусират върху броя на зелените работните места и икономическата активност, стимулирана покрай разкриването им, без да се дава сметка за скритите разноски, които тези действия носят. Няма оценка на загубите, които ще има в сектора на заетостта при оттегляне на усилията от нефаворизираните индустрии.

Всички знаем как работи веригата - управителят на футболен стадион купува бетон за ремонт на спортната база - този, който е произвел бетона, си купува гуми за камионите - веригата работи, икономиката се върти.

Наясно ли сме какво завъртат зелените работни места?

От новоразкритите зелени работни места се очаква да стимулират страничната бизнесактивност. Оказва се обаче, че обществените проекти по създаване на такива позиции, допринасят съмнителна добавена стойност в икономиката. Например във френския риболовен флот е изчислено, че мултиплициращият ефект на една позиция на кораб в морето води до 1.4 - 1.5 увеличение на работната сила на брега.

Много от новите зелени работни места идват на мястото, на закрити вече позиции. Новите работници във фотосоларните централи, ветроенергийните паркове и т.н. запълват вакантните бройки от работници от въглищните ТЕЦ-ове. Нетно нарастването на заетостта обаче не се вижда никъде.

Повечето от работните места в сектора на възобновяемите източници са държавно субсидирани. Според изследване на Енергийната асоциация и сродните й Solar Energy Research и Education Foundation, ако инвестициите в соларни проекти и облекченията за вятърната енергетиката не бъдат подновени, 77% от заетите в тези сфери ще изгубят работните си места. Това ли е устойчива икономика?

Зелените работни места промотират едни фаворизирани технологии, които не са естествено избрани в полето на икономическата конкуренция.

Проучване в САЩ е показало, че ако $ 100 млрд. бъдат вложени в зелени активности, това директно води до разкриването на 935 200 работни позиции. Всяка от тях струва по $ 107 хил. Със същото количество пари значителна част от американците биха могли да получат достъп до щатски или частни университети. От друга страна тези данъкоплатците имат $ 100 млрд. по-малко за харчене в джобовете си, което далеч по-опасна възможност за свиване в икономиката. А тези разходи са съвсем реални и е редно да бъдат отчитани в реториката на зелените работни места.

За зелените работни места е важно да водят до намаляване на емисиите парникови газове и по-ниската употреба на електроенергия. Това е чудесно, но енергийната ефективност се проявява като следствие на пазарната цена на тока. Когато той е скъп, хората нормално се съобразяват. От 1970 година до 2000 година количеството енергия на един долар от Брутния вътрешен продукт на САЩ е спаднало с 35% при това без да се накърни растежа на икономиката.

Проповедниците на зелените работни места очевидно избягват да четат техническа литература. Цялата тази прокламация агитира да избягаме от старите технологии за добив на електроенергия. Инженерите обаче са доста скептични по отношение на фаворизираните модерни източници за добив на електроенергия.

И в заключение - никой не знае какъв точно ще е ефектът на зелените работни места в икономиката. Знае се обаче, че за тях ще бъдат похарчени милиарди долари на данъкоплатците. Така че, нека се замислим, преди да скочим!

* Източник: Seven Myths About Green Jobs, Andrew P. Morriss, University of Alabama school of law, William T. Bogart, Maryville college, Andrew Dorchak, Case western reserve university school of law, Roger E. Meiners, University of Texas-Arlington