Голяма част от жалбите на потребители от сайтове за колективно пазаруване и интернет магазини се оказват основателни, заяви в интервю за агенция "Фокус" Боряна Даутова от Комисията за защита на потребителите.

По отношение на сайтовете за колективно пазаруване оплакванията най-често са свързани с продажбата на голям брой ваучери, които след това търговецът не може да обслужи.

В такива случаи много често търговците сами удължават срока на действие на ваучерите.

Санкция за такова нарушение КЗП не е налагала досега, тъй като обикновено проблемите се уреждат доброволно.

Друг повод за оплаквания е предоставянето на некачествена услуга.

Потребителите трябва да имат предвид, обаче, че не могат да очакват същото качество, закупувайки услуга, която е със 70% по-евтина от нормалната цена, посочва Даутова.

Жалби има също за отделни случаи на отказ от предоставяне на стоката или услугата.

КЗП получава и доста жалби, свързани с публикувана невярна или подвеждаща за потребителите информация, която най-често е свързана с процента на намалението (отстъпката).

Случва се да има невярна информация и по отношение на параметрите на предлаганата услуга.

КЗП има възможност да наложи административни санкции, тъй като търговецът е длъжен в 30-дневен срок да предостави на потребителя стоката или услугата, която е обект на договора.

Често нарушенията са свързани с липса на информация относно правото на потребителя да се откаже от този договор и съответно за начина, по който да го направи.

В самата оферта търговецът също би следвало да се идентифицира и да предостави информация за себе си.

Това позволява при проблем потребителят да се обърне директно към търговеца, а не към сайта за колективно пазаруване.

При сайтовете за колективно пазаруване често се използват заблуждаващи търговски практики в някои от посланията по отношение на предлаганите намаления, на цената или на някаква характеристика на стока.

Във всяка една от офертите има брой продадени ваучери и тази цифра, смея да твърдя, обикновено не съвпада с реалното число, отбелязва Даутова.

По думите й това всъщност е броят запазени ваучери, което не означава, че след това хората са ги купили.