След рекордно високите температури през ноември и декември земеделските производители се молят най-после да дойде лошото време, съобщава БТА.
Дългата есен предизвика и дълга сеитба. Имаше благоприятен ефект от необичайно високите температури, които позволиха на земеделските производители да продължат сеитбата на есенниците след оптималния срок, посочва доцент д-р Костадин Костов, завеждащ секция "Селекция на зърнено-житните култури" в Добруджанския земеделски институт. Но хубавото време умножава болестите и вредителите в масивите с пшеница.
Заради сухото време в началото на есента, а след това поради падналите дъждове бе затруднена не толкова самата сеитба, колкото предсеитбената подготовка на почвата. Капризите на природата забавиха и прибирането на царевицата и слънчогледа.
До края на октомври, когато се смята, че условията са най-добри семената да бъдат хвърлени в браздите, в цялата страна бяха засети едва 4 500 000 - 5 000 000 декара с пшеница. След този оптимален срок са засети близо 55 на сто от обичайните масиви със зърнената култура. Топлото време и натрупаната влага позволиха и по-късните посеви да поникнат, коментира селекционерът.
По думите му площите с пшеница в страната вече достигат около 9 900 000 декара при обичайните 10 000 000 - 10 700 000 декара, които осигуряват зърнения баланс на страната. При производство от 3 000 000 - 3 500 000 тона зърно, каквото обикновено се постига, се гарантират и количества за износ.
В Добричкия регион нивите с пшеница засега надхвърлят 1 103 000 декара, но земеделските производители използват последните слънчеви дни, за да закръглят "сметката". През миналата есен стопаните в областта засяха 1 138 000 декара, сочи сравнението.
Но циганското лято през ноември се оказа златно време и за полските мишки. Полевка има навсякъде в страната и тази година е пикова не само поради естественото биологично развитие на вредителя, но и заради грешки в агротехниката, коментира Костадин Костов.
Заради закъснялата дълбока оран мишките бързо мигрираха от пшеничените стърнища в масивите с млади посеви, смята и ентомологът професор д-р Христо Контев. Плитката обработка на почвата особено след прибирането на рапицата и слънчогледа, които са основни предшественици за пшеницата, е главна причина за увеличаването на полските мишки.
Икономическият праг на вредност на полските мишки е една колония на декар, а в началото на октомври в някои райони на Добруджа са достигнали до три-четири колонии.
Ако мишите колонии нараснат до 18-20 на декар, със сигурност половината житни посеви ще бъдат унищожени, а добивът от зърно ще намалее със 150-200 килограма, посочва ученият.
Има ли опасност при рязко застудяване, каквото се очаква, пшеничените посеви да измръзнат?
Българските сортове пшеница, които масово се отглеждат в страната, са студоустойчиви, казва завеждащият секция "Селекция на зърнено-житните култури" в Добруджанския земеделски институт доцент д-r Костадин Костов. Селекционерът пояснява, че, когато термометърът показва 4.5 градуса, за пшеничените посеви това е биологичната нула и те спират вегетативното си развитие. Ако падне сняг, посевите ще са на топло и постепенно
ще се закалят.
Под снежна покривка пшеницата може да издържи дори до 25-28 градуса под нулата. При подобни стойности на термометъра обаче през зимата на 2003 година, когато полето остава голо, много посеви измръзнаха, показва земеделският опит. Лоша изненада ще бъде и ако завали дъжд и температура под нулата "вледени" растенията, което също се е случвало.
Засега масивите с пшеница са в добро състояние, но има много време, докато комбайните приберат зърното, затова всяка прогноза за реколтата е прибързана. Нека първо да се сбъдне прогнозата на метеоролозите и най-късно до Коледа да завали сняг, поръчват зърнопроизводителите. /БТА/