“Не мога да намеря работа! Силно искам, но как да стане това в България? Гледам обявите и навсякъде искат стаж между 2 и 5 години. Откъде да го имам, след като току-що съм завършил училище? Явно всичко става само с връзки”, възмущава се 20-годишният Павел.
“Да не съм луд да работя тук за 500 лв. на месец. Лятото отивам да бера зеленчуци или да садя цветя в Холандия. Ще работя по 14 часа на ден и за три месеца ще изкарам повече, отколкото тук за цяла година”, зарича се друг новоизлюпен висшист.
Това са две различни съдби, но разказите са под един знаменател - липсата на възможност за реализация, заради което голяма част от младежите в България се оказват за дълго в бюрата по труда. След няколко неуспешни опита немалко от тях се отчайват, че някога ще намерят работа, и престават да търсят. Така преминават в графата “икономически неактивни” и остават извън статистиката за безработицата и програмите за обучение и заетост.
“Владея английски и руски език, имам компютърна грамотност, но не мога да намеря работа дори като продавачка. Изискванията са огромни, а нямам никакъв опит. Не искам и да лъжа. Когато отида на интервю, усещам как всичко върви чудесно до частта, в която работодателят ме попита: “Опит?” Казвам, че нямам, и сме до там”, разказва 19-годишно момиче.
Трети се принуждават да отидат в сивата икономика, работят без трудови договори за малки заплати или са готови да се хванат с каквото и да е на принципа “само пари да има”. Така не могат да натрупат необходимия опит, за да намерят по-добро работно място.
“Работодателите са адски некоректни. Обещават една заплата, а се оказва друга. Отказаха да ме осигуряват. Рано ми било за пенсия”, оплаква се Ицо.
Намаляването на работните места в кризата затруднява допълнително намирането на първа работа. Данните на НСИ показват, че през третото тримесечие на 2011 г. едва 196 400 души между 16 и 24 г. работят. В предкризисната 2008 г. техният брой е бил над 262 000. Дори и тогава те са били под 30% от всички в тази възрастова група. Или 70% са в капана на младежката безработица.
Преди време Световната банка отбеляза, че големият проблем на пазара на труда в България е ниската активност сред младите. В бъдеще освен социални това ще донесе и икономически проблеми.
На фона на все по-застаряващото население липсата на млади кадри ще оголи редица сектори и може да забави икономическия растеж, алармират експерти. Опасенията им се потвърждават от скорошно проучване, което показа, че България е на първо място в ЕС по брой младежи, които нито учат, нито работят. Освен че трудно намират работа, обикновено те са първите, които фирмите съкращават, обясняват мениджъри по човешки ресурси. Причината е, че нямат достатъчно опит и умения, а целта на работодателите е да произвеждат повече с по-малко хора.
Липсата на професионална ориентация също е сред основните причини за високата безработица.
“Много младежи нямат никаква идея за кариерно развитие. За съжаление в училищата не се обръща внимание на това”, коментира Светла Стоева, председател на асоциацията за развитие на човешките ресурси. “Когато човек е на 20 г., може да мисли, че много ще го бива да е счетоводител, но може да се окаже, че изобщо не е за тази работа. Затова стажовете са изключително важни”, добави тя.
Според мениджъра по човешки ресурси в “ТеПроМетал” Томчо Томов проблемът е, че често младежите са привлечени от специалности, които звучат модерно, но нямат приложение в България.