Между 10 и 15% ще бъде годишният ръст на новоизтеглените бързи кредити, прогнозира кредитният експерт Тихомир Тошев. 

„През следващите няколко години със сигурност ще видим растящ кредитен пазар. Обемите обаче няма да нарастват толкова – тяхното увеличение ще бъде между 3-5%, тъй като голяма част от хората ще погасяват стари задължения“, обясни Тошев.

Според последните данни на Българската народна банка (БНБ) към 31 март тази година лесните заеми, получени от граждани и фирми у нас, са 2.269 млрд. лв., което е най-високото ниво от края на март 2009 г., когато сумата е била 2.438 млрд. лв. 

Раздадените пари от т. нар. дружества, специализирани в кредитиране, са се увеличили с 13.7% спрямо първото тримесечие на миналата година, когато нашенците са изтеглили 1.996 млрд. лв.

Според Тошев, повишеното търсене на заеми се дължи на подобряване на икономическата среда в страната, както и поради намаляване на безработицата. 

„Така съответно повече хора имат достъп до кредитиране, а бързите кредити вече са утвърдени на пазара и имат своята клиентска аудитория от хора с по-ниски доходи“, допълва той.

Статистиката на централната банка показва още, че размерът на лошите заеми пада за седмо поредно тримесечие. В края на март 2016 г. такива са били заеми за 459 млн. лв. Спрямо юни 2014 г. сумата намалява със 154 млн. лв. Тогава необслужваните кредити са възлизали на над 600 млн. лв.

„Българинът се научи как да обслужва кредитните си задължения, защото доста хора се опариха от бързите кредити, а и не само от тях. Финансовата култура в момента на хората е доста по-добра“, обяснява експертът. 

Според него нашенците все повече се стремят да разберат колко е реалното оскъпяване и да са наясно какво се случва, ако не платят навреме вноската си, както и какъв е размерът на наказателните такси.

В края на 2007 г. лошите кредити са били едва 70 млн. лв., което пък се дължи на непрекъснатото увеличаване на доходите на българина, както и лесния достъп до кредитиране. Световната финансова криза обаче допринесе за силното нарастване на задълженията на българите към финансовите и нефинансовите институции. 

„Хората надцениха възможностите си и теглеха доста бързи кредити. Не внимаваха много в условията и не гледаха какви ще са последиците“, пояснява Тихомир Тошев.

От всички бързи заеми домакинствата са изтеглили 1.737 млрд. лв., като на годишна база те са се увеличили с 14.5 на сто. Към края на третия месец на годината българите са получили от фирмите, предлагащи лесни пари, с 219 млн. повече в сравнение със сумата през третия месец на 2015 г., когато са били изтеглени 1.517 млрд. лв. Относителният им дял в общия размер на вземанията нараства със 77% в края на март миналата година до близо 78 на сто в края на същия месец на 2016 г.

На фирмите са отпуснати 450 млн. лв., като тази сума се увеличава с над 56 млн. лв. в сравнение с края на март на миналата година и с 11.7% спрямо края на 2015 г.

При домакинствата преобладават потребителските кредити, които са 1.511 млрд. лв. На годишна база се наблюдава увеличение от 286 млн. лв., а спрямо края на 2015 г. нарастването е с почти 78 млн. лв.

Жилищните кредити обаче намаляват. В края на първото тримесечие на миналата година стойността им е била 2163 млн. лв., а година по-късно сумата възлиза на 144 млн. лв. Изтеглената сума по т. нар. други кредити е 81 млн. лв.