Вестник Капитал Daily

Двете разследващи компании, между които ще бъде избран преследвачът на милиардите, източени от Корпоративна търговска банка (КТБ), са Alvarez & Marsal и AlixPartners. Това научи "Капитал" от свои източници, след като финансовият министър Владислав Горанов каза в парламента, че от шестте допуснати до конкурса кандидати са отсети двама и в момента с тях се водят преговори по предложените от тях оферти. "Ще е най-голямата и най-утвърдена световна компания", заяви Горанов във вторник - дни преди изтичането на срока 30 май, определен за сключване на договор с изпълнителя на поръчката. Формално той ще бъде подписан от двамата временни синдици на КТБ Лазар Илиев и Росен Ангелчев, но изборът ще е на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, който има решаваща дума в сформираното жури. И двете компании на финала са световноизвестни и с доказан опит в разследването на финансови схеми и връщането на средства, отклонени чрез измами. По информация на "Капитал" от източник от изпълнителната власт по-вероятно е изборът да падне върху Alvarez & Marsal, но окончателно решение все още няма. Така, макар управляващите да ангажират разследваща фирма 11 месеца след затварянето на банката, поне за тази задача ще бъде избрана световна компания с опит. Което вдига шанса нещо заграбено да бъде върнато.

Ниските лихви по банковите депозити връщат интереса на инвеститори и домакинства към инвестиционните фондове, предлагани в България. Макар обемът на спестяванията в тях да е далеч по-малък от този в банките, активите им вече са почти 2.2 млрд. лв. по данните на БНБ към края на март. Въпреки че носят по-висок риск и не дават гаранция за вложенията, инвестицията в тях често е с по-висока доходност, най-вече заради ръста на капиталовите пазари в чужбина през последните години. За последните 12 месеца няколко произволно избрани консервативни (с най-нисък риск) фонда са донесли между 1 и 3%, по около 5% за балансираните и над 10% за високо рисковите. За сравнение -  едногодишните банкови депозити за домакинства в момента носят средно около 2% лихва, а за фирми 1%. Трябва да се знае обаче, че в много случаи фондовете излизат и на минус, тъй като представянето им е силно зависимо от местния и от международни финансови пазари. Жаждата за по-висока доходност през последните месеци се отчита и от сектора на имотите, където също има раздвижване. Ръстът на активите на инвестиционните фондове в момента се движи основно от чуждите схеми и в по-малка степен от българските. Няма точна статистика и колко от повишението се дължи на нови клиенти и колко на повишаване на доходността. Основните вложители в тях остават пенсионни и застрахователни компании, а след това са домакинствата.

Вестник Монитор

Текущият дефицит в НЕК е 1,4 млрд. лв., а до края на годината се очаква да стигне 1,8 млрд. лв. Това съобщи зам. енергийният министър Николай Николов по време на проведената от ГЕРБ вчера енергийна конференция. Именно неговото изчистване е и един от основните проблеми пред предстоящата пълна либерализация на пазара на ток и до момента по въпроса не е намерено решение. При начертания досега модел всички производители ще предлагат производството си на енергийната борса. Това важи и за американските централи, които имат дългосрочни договори за изкупуване, за ВЕИ-тата, за топлофикациите и заводските централи. Една от концепциите е да се приложат т.нар. договори за разлика, обясни зам.-шефът на БЕХ Северин Въртигов. При тях, ако пазарната цена е под цените по договор, централите биват компенсирани за разликата. В обратния случай, те връщат пари. Парите за доплащането се предвижда да идват от специален фонд. По думите на шефа на енергийната комисия в НС Делян Добрев въпросът е откъде ще се пълни този фонд. Единият източник е търговията с въглеродни квоти. Основният е от таксата „задължения за обществото”.

Американската компания Chevron не е заявявала официално интерес към проекта за петролопровода Бургас – Алексан-дропулис. Това съобщиха вчера от Министерството     на финансите, които са отговорни за проекта, в отговор на запитване от „Монитор”. В късния следобед на понеделник руската информационна агенция ТАСС съобщи, че Chevron проявява интерес, като се позова на президента на „Транснефт” Николай Токарев. В интервю за ТАСС той е казал, че неотдавна се е състояла среща с представители на  Chevron, на която те са потвърдили интереси си към развитието на проекта. Токарев е напомнил, че догодина  капацитетът на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК), в който 15-процентов дял има и Chevron, ще бъде увеличен до 67 млн. тона, поради което участниците в този проект са заинтересовани да търсят алтернатива на Босфора и Дарданелите като маршрут за пренос.

Вестник СЕГА

Поредни проверки на производителите на зелен ток започват от юни. Този път те ще бъдат ревизирани от Агенцията за държавна финансова инспекция, стана ясно от думите на енергийния министър Теменужка Петкова. Вчера тя участва в конференция, посветена на разнообразяването на доставките и енергийната сигурност на България. Петкова поясни, че не е наясно с резултатите от проверките на ВЕИ фирмите, направени от енергийния регулатор. Това е изненадващо, тъй като само преди месец премиерът Бойко Борисов описа изводите като особено смущаващи, нареди ДАНС да разследва случаите и дори изпрати данните в прокуратурата. Това ще бъде поредната инспекция, след като м.г. ВЕИ дружествата бяха проверявани и от КЕВР, но поредните рокади в състава на регулатора осуетиха обявяването на крайните резултати. Петкова не коментира новите цени на тока от 1 юли, но заяви увереност, че контрактите с двата американски теца - "Марица-изток" 1 и 3 - ще бъдат предоговорени окончателно до края на юни. Това ще позволи на НЕК да генерира по-малка загуба. Преди всичко обаче електрическата компания трябва спешно да намери около 700 млн. лв., за да се издължи на централите. Това е задължително условие за преподписването на договорите. За целта ще се търси кредит.

ЕК одобри вчера новата Програма за развитие на селските райони с бюджет от 2.4 млрд. евро. Новината бе последвана от коментар на зам.-шефа на комисията Кристалина Георгиева, която заяви, че с парите земеделците ще могат да развият бизнеса си и да открият повече работни места. "Основната ни цел е да подпомогнем производителите, но също и да има повече качествени и достъпни продукти родно производство за трапезата на българите. Очаквам тези пари бързо да достигнат до хората, за да усетят ефекта от европейския бюджет", заяви тя.