Евтините полети ще останат мираж през цялото лято. Двете основни причини са недостиг на персонал и на самолети, показа проверка на „Телеграф“. Цените на билетите скачат с около 25% в сравнение със стойността им преди пандемията.

Техника

В момента най-ключов фактор за високите цени на билетите е недостигът на самолети. Това важи за всички авиокомпании – както традиционните, така и нискотарифните.

„При цялата условност на тези разграничения и наблюдаваното постепенно сливане на двата вида авиокомпании най-вече откъм цени те едновременно са повлияни от проблемите на авиационните производители, които значително бавят доставките. А това означава недостиг на места и съответно по-високи цени“, обясни за „Телеграф“ авиационният експерт Страхил Милев.

ЕС разследва 20 авиокомпании за потенциално подвеждащи практики

Според него недостигът на работна ръка и високите цени на ключови елементи водят до зацикляне във веригата за доставки и оттам до намаляване броя на произведени и доставени нови машини. Забавяне има в производството не само на корпуси и облицовки, а и на артикули като седалки, облегалки, навигационно оборудване. Проблеми при производителите на двигатели допълнително влошават картината.

Проблеми

Друга причина за недостига са проблеми на определени производители като „Боинг“. Компанията все още не може да се справи с кризата на доверие към себе си след последния инцидент с отворила се врата на модела 737 Max при излитане. „Независимо че този модел е слабо популярен сред европейските авиокомпании, включително и нискотарифните, това все пак се отразява на броя налични самолети на целия глобален пазар в посока недостиг“, обяснява Милев.

„Няколко нови конструктивни проблема излязоха наяве при самолетите на „Боинг“ и при някои двигатели, най-вече при Geared Turbofan на Pratt&Whitney. Това забавя доставките, а резултатът е, че пазарът в момента се задоволява с много по-малко машини от необходимото. През 2023 г. нивото на резервни самолети на земя спадна до рекордно ниските 13%, докато само преди година бе 19%“, казва авиационният спец Светослав Станулов. От негов анализ за Асоциацията на българските авиокомпании става ясно, че цените на самолетните билети са с близо 30% по-високи от периода преди пандемията, въпреки че в световен мащаб въздушният трафик е бил на ниво от 94% спрямо нивата отпреди Covid-19.



Цени

Тези фактори се отразяват на джоба на крайния клиент по целия свят, както и у нас. Близо 20% е ръстът на цените на самолетните билети от и за България спрямо миналата година, показа проверка на „Телеграф“. Според събраните данни през август 2023 г. най-ниските цени на полети по произволно избраната дестинация Лондон са били около 100 лв. в едната посока в ограничен брой дни. През лято 2024 г. съобразно качените ценови листи най-ниската цена вече е 120 лв. и се намира само в един-два дни. Тенденцията важи и при средните цени. Докато през август 2023 г. те са били около 200 лв., то сега те са близо 250 лв. за пътуване в едната посока. Налице е и увеличение на периода до най-изгодна оферта, като през 2024 г. най-достъпни са били цените с два месеца предварителна покупка, докато сега авансът вече е три месеца.

Очаква се поскъпване на самолетните билети

Натиск

Същевременно натиск нагоре върху цените съвсем скоро може да дойде и ако ЕС засили контрола върху цената, която авиокомпаниите плащат за въгледородните си емисии (вж. карето). Според редица влиятелни зелени организации настоящата схема, при която голяма част от полетите от и до Европа плащат само частично емисиите си, а други са освободени от такива, трябва да свърши. Според анализ на компанията T&E през 2023 г. авиокомпанията Air France заради хлабавините в правилата е платила само 46 млн. евро за емисиите си вместо 700 млн. Според групите за натиск над авиационния сектор „летенето е твърде евтино“, като те сравняват цената на полет от Лондон до Амстердам на нискотарифен авиопревозвач (70-80 евро) с тази на влака Eurostar по същата дестинация – 120 и дори 200 евро в натоварени часове.

Нискотарифните най-замърсяващи

Нискотарифните авиокомпании замърсяват повече от всякога, като най-голямата авиокомпания в Европа Ryanair е изпуснала 14,9 милиона метрични тона емисии през 2023 г., което я прави най-замърсяващата авиокомпания за трета поредна година. Това сочи проучване на европейската организация с нестопанска цел Transport & Environment (T&E). Също така високо в списъка е бюджетната авиокомпания Wizz Air, която през 2023 г. надхвърли пика си на замърсяване през 2019 г. с 40%. Междувременно Lufthansa и British Airways са били вторият и третият най-голям замърсител, но все още под нивата си преди Covid.

iStock
iStock

Граничари дебнат тихо след Шенген

Служители на Гранична полиция продължават да следят изкъсо пътниците на летищата дори и след присъединяването на България към шенгенското пространство по въздух, видя „Телеграф“. Независимо от факта, че даден полет е за шенгенска страна, полицаите със зелени пагони присъстват на бординг гишетата и дебнат за съмнителни пътници. Изострена е и бдителността за деца, в чието поведение личат признаци, че може да са жертва на международно отвличане от родител или трето лице. „Граничната паспортна проверка за полети до шенгенски страни е отпаднала, но всеки пътник може да бъде проверен за документ за самоличност по наше усмотрение“, заявиха за „Телеграф“ от Гранична полиция.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase