Инфлацията е данък върху бедните. Това заяви управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева, дни преди водещите централни банки по света да проведат поредните си заседания, на които да определят следващите си ходове при формирането на паричната политика на фона на устойчиво нарастващите цени в базовия сегмент (изключващ цените на храните и горивата).

С тези думи Георгиева защити действията, предприети през последната година и половина от централните банкери, които в различна степен увеличиха основните лихвени проценти с цел да противодействат на намаляващата покупателна способност на населението, която инфлацията носи. В свое интервю за БТА Георгиева посочи, че в бъдеще "не бива да има срам", когато хората, натоварени с отговорността да провеждат паричните политики на отделните държави, трябва да решават проблема с инфлацията, като бъдат гъвкави. 

Ето и най-новите решения на централните банки:

САЩ

В опит да демонстрира такава гъвкавост Управлението за федерален резерв на САЩ през миналата седмица обяви, че ще запази основна лихва си в диапазона 5-5,25 на сто, след като в хода на предишните си десет заседания (от март миналата година) постепенно я повиши, започвайки от нивото 0-0,25 на сто. 

Въпреки тази пауза обаче ръководителят на УФР Джером Пауъл намекна, че до края на годината най-вероятно ще се наложи ставките да бъдат повишени поне още два пъти заради това, че инфлацията в страната (4 на сто през май) остава далеч от целевото равнище от 2 на сто.

Кристалина Георгиева: Финансовата система на България ще бъде по-стабилна в еврозоната

Ситуацията с високите цени изглежда още по притеснителна за анализаторите, когато се вземе предвид и равнището на базовата инфлация, изключваща по-динамичните цени на храните и енергията, която за май бе на равнище от 5,3 на сто. Този показател е особено чувствителен, защото в него влизат цените на всички услуги, дълготрайните активи (автомобили, компютри, мобилни телефони, техника и др.), облекло, лекарства и други - т.е. една не малка част от потребителската кошница. 


Според инвеститори, цитирани от Си Ен Би Си, УФР може още от юли да поднови увеличаването на лихвените проценти, като до края на годината е възможно те да достигнат подножието на шестте процента.

Еврозона

През изминалата седмица Европейската централна банка повиши своите основни лихви с 0,25 процентни пункта. Така лихвата по основните операции по рефинансиране - лихвеният процент, по който търговските банки могат да заемат средства от ЕЦБ за срок от една седмица - нараства до 4,00 на сто. 

Това е осмото поредно повишение, а във валутния съюз вече официално се настани рецесията, след като за последното тримесечие на 2022 г. и за първото на 2023 г. след преразглеждане бе обявен отрицателен ръст на БВП от по 0,1 процента.

Инфлацията в еврозоната, която макар и да отстъпи от десетилетните върхове, достигнати в края на миналата година, през май бе на ниво от 6,1 на сто.

КНСБ: Личната инфлация през последните две години е около 30%

След обявяване на решението президентът на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че "инфлацията намалява, но прогнозите са, че ще остане твърде висока за твърде дълго време".

В отделен коментар Йоахим Нагел, ръководител на централната банка на Германия, предупреди, че инфлацията е "много алчен звяр" и би било грешка да се спре повишаването на лихвените проценти.

istock
istock

Великобритания

Обединеното кралство стана първата голяма икономика, обявила повишаване на лихвите след края на пандемията от КОВИД-19 - през декември 2021 г. - и оттогава "Банк ъв Ингланд" (Bank of England) не спира да го прави вече 13 пъти поред. На последното си заседание, проведено по-рано тази седмица, централната банка реши да повиши основната лихва с 0,5 процентни пункта (пр. п.) до 5 на сто, което е най-високото й равнище от 2008 година.

"Последните данни показват повече устойчивост на инфлация", коментираха лаконично от "Банк ъв Ингланд".

Мнозинството икономисти, анкетирани от Ройтерс, бяха на мнение, че централната банка ще увеличи лихвите с 25 базисни пункта.

Ден след това, в съгласувано действие с британското правителство, банките отвъд Ламанша обявиха облекчения за получателите на жилищни кредити в опит да се намали натискът от повишените вноски.

Хората теглят кредити, фирмите трупат пари

Швейцария и Норвегия 

В деня, в който "Банк ъв Ингланд" направи своя ход, други две централни банки на големи европейски икономики - на Швейцария и Норвегия, също повишиха основните си лихви, съответно с 0,25 пр. п. до 1,75 на сто и 0,50 пр. п. до 3,75 на сто

Инфлацията в Швейцария остава ниска по международните стандарти - през май тя е била едва 2,2 на сто, но е над заложените от банката цели.

Повишението в Норвегия бе по-голямо от очакванията на икономистите, сред които имаше консенсус за ръст от 0,25 на сто на лихвите.

"Ако не повишим основния лихвен процент, цените и заплатите може да продължат да растат бързо и инфлацията да се затвърди", заяви гуверньорът на централната банка Ида Волден Баке.

istock
istock

Япония

На 16 юни централната банка на Япония "Банк ъв Джапан" (Bank of Japan) реши да остави основната си лихва непроменена в размер -0,1 на сто, като по този начин запази разхлабената парична политика в страната, въпреки че инфлацията устойчиво се задържа над 3 на сто на годишна база след дълги години на дефлация.

България

Макар Българската народна банка да е лишена от възможността да води самостоятелна парична политика, тя има значителен набор от инструменти, които могат да се използват с цел да насърчат или да подтиснат кредитирането, като нивото на задължителните минимални резерви. Това е процент от сумата, привлечена от банките, която те трябва да депозират в БНБ. Към настоящия момент този дял е 10 на сто, което означава, че на всеки 1000 лв., депозирани в банките, те трябва да преведат по сметка в БНБ 100 лв. От 1 юли 2023 г. обаче нивото на минималните задължителни резерви става 12 на сто - т.е. банките ще трябва да депозират в БНБ 120 лв. на всеки 1000 лв. депозити. Целта на този инструмент е да намали ликвидността в банковата система и по този начин да ограничи кредитирането, което от своя страна подпомага ръста на инфлацията. Това е първото повишаване на МРЗ, което БНБ извършва за първи път от 2007 г. насам.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg