Средният българин през 2050 г. ще трябва да бъде 30% по-производителен от сега. Това прогнозираха днес експерти от Световната банка при представянето на доклада "Производителността в България: Уроци от миналото, възможности за бъдещето".

От Световната банка посочват, че производителността на труда в страната е нараствала с едва 3% между 2000 - 2013 година, като това темпо е крайно недостатъчно, за да може българската икономика да се приближи до стандартите в Европейския съюз.

Ръстът на производителността е важен, защото той генерира икономически растеж, а притокът на капитали към България от периода 2004 г. - 2008 г. едва ли ще се повтори някога. Така че българската икономика се нуждае от нов двигател. Такъв двигател може да е производителността на труда.

Повишаването на производителността трябва да се ускори, за да може България да достигне доходите в ЕС при следващото поколение, на фона на безпрецедентната демографска криза в страната.

По-високата производителност ще спомогне за повишаване на заетостта и заплатите, твърдят експертите. Същевременно ако се подобри нивото на заплащане това означава, че по-малко българи ще напускат България, а някои може и да се завърнат.

Според Световната банка българската икономика е неефективна заради разпределението на труда между отделните сектори в нея. Ако разпределението на труда беше подобно на това в Румъния, средният ръст на БВП на глава от населението щеше да е по-висок с 2 процентни пункта.

Въпреки че в България отбелязва бърз растеж на износа, приходният потенциал на износната кошница не се променя.

Световна банка препоръчва усилена работа в три области - инвестиции в човешкия капитал и образование; преодоляване на ограниченията и интеграция в световната икономическа мрежа; подобряване на управлението на държавата, най-вече по отношение на съдебната система.

Бавно се решават случаите за фалити на фирми - това забавя темповете на развитие на компаниите и възможностите за растеж и влияе на прозрачността, посочва Дорте Домланд.

Световната банка препоръчва и увеличаване на публичните разходи за научноизследователска и развойна дейност.