След въвеждането на еврото фокусът вече не е върху техническото изпълнение, а върху политиките, които ще определят дали България ще извлече реални ползи от членството си.
В интервю за "Капитал", публикувано на официалния сайт на централната банка, управителят на БНБ очертава ясно, че стабилността не е автоматичен резултат от участието в еврозоната, а изисква последователна и предвидима икономическа рамка.
Димитър Радев подчертава, че процесът по присъединяване е бил дълъг, структуриран и на моменти сериозно застрашен от вътрешнополитическата нестабилност. Двукратното отлагане е довело до нуждата от постоянни ревизии на плановете, но стратегическата цел е била запазена. Ключов момент в този процес е възстановяването на доверието в банковия сектор след кризата с КТБ и изграждането на устойчив надзорен модел, който е направил възможно членството в еврозоната.
Вече като член на Управителния съвет на Европейската централна банка, Радев акцентира върху необходимостта България да бъде активен участник във формирането на общите политики, а не пасивен наблюдател. Той отхвърля твърденията, че еврото е нестабилна валута заради липсата на федерална фискална политика, и подчертава, че ключът е в по-добрата координация между националните бюджети и завършването на банковия съюз и капиталовите пазари в Европа.
Управителят на БНБ: Еврото не е рязък завой, а дългогодишен път за България
Съществена част от интервюто е посветена на публичните финанси. Радев е категоричен, че ниският дълг сам по себе си не е гаранция за устойчивост, ако траекторията на бюджетната политика е неблагоприятна. По думите му трайно ниво на държавни разходи над около 40% от БВП неизбежно води до избор между по-високи данъци и по-висок дълг. Именно тук, според него, се крие основният риск – политическите решения да прехвърлят тежестта върху частния сектор.
Управителят на БНБ ясно посочва частния сектор като двигател на икономическия растеж и като основен източник на устойчивост в условията на глобална несигурност. Натискът върху бизнеса чрез увеличаване на данъците, особено без ясна средносрочна стратегия, според него подкопава логиката на растежа и създава обществено напрежение. Това важи особено в контекста на решенията за доходите в бюджетния сектор, при които въпросът „кой плаща сметката“ става все по-чувствителен.
Радев коментира и ефектите върху банковата система – освобождаването на значителна ликвидност вследствие на хармонизирането на минималните резерви, кредитната активност и пазара на имоти. Той уверява, че към момента не се наблюдават системни рискове, а БНБ разполага с пълния набор от макропруденциални инструменти и е готова да реагира при нужда.
БНБ дава 44 млн. евро за нови евромонети
Внимание е отделено и на пазара на имоти – тема с висока обществена чувствителност. Радев заявява, че към момента не се наблюдават системни рискове, които да налагат допълнително затягане на условията за ипотечно кредитиране. По всички използвани индикатори не може да се говори за имотен балон в строгия смисъл на понятието, макар че съществуват потенциални рискове, които БНБ следи и периодично оповестява публично.
По отношение на лихвите по кредитите Радев посочва, че условията в еврозоната вече са по-добре синхронизирани с макроикономическите и финансовите реалности в България. Това намалява вероятността от резки движения и създава по-предвидима среда за кредитополучателите. Очакванията са за плавно развитие без съществени изненади както за домакинствата, така и за бизнеса.
Интервюто завършва с поглед напред – към инфлацията, дигиталното евро и мястото на България в европейската финансова архитектура. Посланието е ясно: членството в еврозоната не е финал, а начало на нов етап, в който дисциплината, ясните приоритети и уважението към ролята на частния сектор ще определят дали страната ще успее да превърне валутната интеграция в дългосрочен икономически успех.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase