Поради наличието на много съсобственици на земеделска земя, понякога един от тях сключва аренден договор без да съгласува намеренията и действията си с останалите. Договорът може да бъде дългогодишен, а уговорената рента – неизгодна. Какви права в случая имат останалите съсобственици?

Законът позволява и само един от съсобствениците да сключи договор за аренда за цялата земя, като мярка срещу пустеещи земи, обяснява адвокат Милена Миткова. Другите съсобственици могат да претендират дела си от получената рента от него, а не от арендатора.

Договорът няма как да бъде развален, освен поради неплащане. Ако въпросният съсобственик почине, то следва да бъде към неговите наследници. Тоест, само те могат да развалят договора, ако не се плаща, останалите не са страна по него. Можете да поканите наследниците да ви платят полагащия ви се дял от рентата.

Или накратко – дори при смърт на съсобственика, договорът остава в сила. Единственият шанс е в договора да е записано, че се прекратява и при смърт на арендодателя. Важно е да проверите какво точно пише в клаузите за прекратяване. Ако нямате копие от договора, можете да вземете от Службата по вписвания, по местонахождение на имота.

Дори съсобственикът да продаде или дари своята част на арендатора, договорът не се прекратява, защото е сключен за цялата земя, а арендаторът е станал собственик само на идеална част от нея. За останалата част от земята, договорът за аренда остава в сила. В случая не е приложим Законът за собствеността, а този за арендата в земеделието.

Чл.3, ал.3 от същия гласи, че когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността. Тоест, този специален закон дава право само на един от съсобствениците да арендува цялата земя. Останалите съсобственици могат да претендират от него своята част от полученото.