Кметове на големи градове поискаха вчера отговор на въпроса как да продължат "безплатното" саниране.

След проверката на широко рекламираната програма, разпоредена от служебния регионален министър Спас Попниколов се оказа, че пари вече няма. Едновременно с това градоначалници алармираха, че има и неразплатени суми по редовно сключени договори.

Ревизия на екипа на служебния министър показа, че програмата на практика е приключила на 31 декември миналата година.

Увеличеният до 2 млрд. лв. финансов ресурс, гласуван безропотно от парламента на едно от последните му заседания през януари, реално е бил изчерпан с поетите ангажименти за саниране на 2022 блока още в началото на 2016 година.

В списъка на чакащите обаче има още 2000 блока, които са одобрени, а други 2000 сдружения на етажната собственост са в процес на регистрация. Засега не е ясно как ведомството, което управлява програмата, ще се справи с "лавинообразния процес на създаване на сдружения", както описа ситуацията зам.-министър Виолета Комитова.

"Необходима е ясна позиция на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Българската банка за развитие (ББР) във връзка с финансирането и изпълнението на договорите по процеса на саниране", посочи вчера кметът на Троян Донка Михайлова пред БНР.

Притесненията в общината идват от това, че има много сериозно забавяне на документи, подадени в ББР.

"Ние искаме да разберем какво става с договорите, които сме подписали с областните управители и ББР за финансиране. Това тревожи и нас, и изпълнителите, които имат редовно подписани договори с общините сред процедура по ЗОП", обясни Донка Михайлова.

Според правилата на програмата тристранните споразумения се подписват между кметовете, упълномощени от сдруженията, областните управители и ББР. Но основание за плащане по тях няма. То възниква едва след подписване на анекс към споразумението, обясниха запознати с процедурата.

Вчера нямаше коментар нито от МРРБ, нито от ББР, нито от Министерството на финансите във връзка с назряващия сериозен проблем - поети ангажименти към общо 4000 сдружения и излъгани надежди на десетки хиляди собственици в блоковете.

Кметът на Благоевград Атанас Камбитов отбеляза, че е имало информация за изчерпване на наличния финансов ресурс, получена с официално писмо още през януари 2016 г. Проблемът бил с подписаните вече договори, които явно не са обезпечени. Само в Благоевград не са разплатени 38 млн. лева по програмата за саниране. Там има 141 финансово осигурени договора, а заявленията на гражданите към днешна дата били 327. Досега са завършени 109 обекта.

Благоевград бе сочен за пример за активност по програмата от бившия премиер Бойко Борисов и регионалния му министър Лиляна Павлова. Но и там лъснаха примери за калпави ремонти, след като протекоха наскоро санирани сгради в бургаския квартал "Меден рудник".

"Напълно обновеният" блок 53 в благоевградския кв. "Запад" се наводни само два месеца след края на ремонта. По разкази на живеещите пред БНТ, при последния проливен дъжд покривът на блока протекъл.

В 6 апартамента на последните два етажа се появили петна по стените, а тапетите се отлепили. Външните подпрозоречни дъски пък били монтирани с обратен наклон и водата се стичала към прозорците. Собствениците неведнъж сигнализирали общината и строителната фирма за нередности, но досега реакция няма.

От община Благоевград настояват, че причината за наводнението не е некачествено саниране.

"Теч по покрива няма. Течовете най-вероятно са от водопроводна инсталация или от съседен апартамент", заяви вчера зам.-кметът Янко Янков. Все пак от кметството обявиха, че строителната фирма е поела ангажимент всички нередности по санирането на сградата да бъдат отстранени.

Вижте още: 

4000 панелки в чакалнята за държавното саниране 

”Безплатното” саниране излиза над 17 000 лeва на апартамент 

Правителството "завъртя" пореден милиард за безплатното саниране