Много често като собственици на земеделски земи установяваме, че имотите ни се обработват от трети лица, без да сме давали съгласието си за това, разкрива консултант Таня Китик. Какво да правим в този случай? Към кого да се обърнем за помощ? Кой орган е компетентен да защити правата ни?

Оказва се, че процедурата е уредена в два нормативни акта – Законът за собствеността и ползването на земеделските земи и Административно-процесуалният кодекс. Именно те ще ни помогнат да намерим правилните отговори.

Разпоредбите на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи предвиждат, че по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите. Те биват отнети от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на законните им собственици.

За да е законосъобразна заповедта на кмета за изземване на имота, следва да са изпълнени няколко условия:

1. Да е подадено писмено искане до компетентния административен орган, в случая кметът на общината по местонахождение на имота;

2. Искането да е отправено от собственик на имота или ползвател, който ползва имота на правно основание (има сключен договор за наем, договор за аренда);

3. Земеделските земи, чието изземване се иска, да са имоти с възстановено право на собственост;

4. Да е налице ползване на имота от страна на трето лице – имотът следва реално да се обработва от трето лице;

5. Ползването на имота да е без правно основание – ползвателят да няма сключен договор за наем, за аренда, за съвместна обработка, пълномощно и други.

В искането за изземване, което собственикът ще подаде пред кмета на общината, следва да посочи трите си имена и пълния адрес, да опише фактическата обстановка и своето искане, телефон за обратна връзка и адрес на електронна поща, ако има такава. Накрая се поставя дата и подпис. Към искането следва да приложи и копие на документа, доказващ правото му на собственост.

Ако искането на собственика не съответства на изискванията на закона, той ще бъде уведомен да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението. Ако не го стори в този срок, то това ще доведе до прекратяване на производството.

Цялата процедура трябва да протече в рамките на 14 дни – това е законоустановеният срок. Срокът започва да тече от датата на подаване на искането. Когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства, актът се издава до един месец от започване на производството. Във втория случай административният орган (кметът) незабавно трябва да уведоми собственика за удължаването на срока. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът.

Заповедта на кмета на общината или отказът да се издаде такава заповед се съобщава в тридневен срок от издаването. Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща, ако е посочена такава.

Заповедта на кмета на общината, както и отказът му да издаде такава заповед (изричен или мълчалив) подлежат на обжалване по два начина. Законът предвижда възможност както за административно, така и за съдебно обжалване.

1. По реда на Административно процесуалния кодекс– чрез обжалване пред по-горестоящия административен орган – в конкретния случай актовете на кмета на общината се обжалват пред областния управител. Жалбата или протестът се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в 14-дневен срок от съобщаването му. Мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.

2. Чрез съдебно обжалване– пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред – оспорването по административен ред не е задължително и заинтересованата страна може по собствена преценка да пристъпи към съдебно обжалване, без да отнася спора пред по-горестоящия административен орган. Компетентен да се произнесе по жалбата е Административният съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт. Заповедта или изричният отказ за издаване на заповед може да се оспори в 14-дневен срок от съобщаването им. Мълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.

Обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът не разпореди друго. Заповедта на кмета се изпълнява по административен ред със съдействието на органите на националната полиция. Лицата, отстранени от ползването на имота по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ, нямат право на обезщетение. Предвидени са сериозни санкции за ползвателите, които не спазят заповедта, както и за служебните лица, които не спазят законовите си задължения.