Колкото и да се стараем да пазим домашните уреди и вещи, те рано или късно се развалят и повреждат. Трябва ли да правим ремонт на квартирата за наша сметка? А ако даваме жилище под наем, как да се разберем с наемателите за поправките? 

Ето как да се предпазим от малките недоразумения, които могат да ни докарат големи главоболия.

Дребните поправки на повреди по жилището, дължащи се на обикновена употреба, са сметка на наемателя, коментира консултант Младен Садинов. 

Става дума за леки повреди от рода на замърсяване на стените, ръжда на кранчета и запушване на комини и други подобни.

Поправките на всички други повреди, за които наемателят не е виновен, са за сметка на наемодателя. Ако хазяинът не изпълни доброволно задълженията си, наемателят има право на обезщетение.

Има и друг важен момент – той може да търси компенсация,само когато повредата се дължи на причина, за която наемодателят отговаря.

Има и случаи, в които квартирантите решават да извършат сами поправките, които по принцип са отговорност на наемодателя. Тогава се предполага, че той би трябвало да приспадне стойността им от наема.

Правата и задълженията, произтичащи от сключен договор за наем, се договарят, така че няма стриктни правила, твърди брокер Ивелин Косев. Според него козметичните ремонти наемателят ги прави сам и е чудесно, ако успее да си ги договори да са за сметка на наема. Като обяснение може да се спомене, че е субективно желанието на всеки наемател как да изглежда самия апартамент. 

Например какъв цвят да са боядисани стените, наличието на климатици и други подобрения, които всеки един наемател желае. Затова собствениците обикновено се съобразяват с желанията на конкретния клиент. 

Всички ремотни по общите части на сградата , като ремонт на покрив, освежаване и т.н., са грижа на наемодателя. Останалите ремонти на ВиК, ел. инсталация и други подобни също са негова отговорност, в случай, че възникне проблем с тях. 

Брокерът разкрива, че много често наемателите не могат да изчакат реакцията на собственика и правят ремонтите сами, а после претендират за разходите. Но това не би трябвало да е проблем в случаи на нормални взаимоотношения между страните.

Ако например бойлерът се развали, едва ли ще можете да изчакате няколко седмици без да се къпете или пък ако казанчето в тоалетната тече и наводнява цялата баня. Затова, какъвто и договор да сключите, е важната договорката и разбирателството с хазяина.

Дори договорът да е дълъг 100 страници пак няма гаранция, че сте описали всяка ситуация и всеки казус, добавя специалистът.

Още повече – не е гаранция, че ще се спази. Най-разумното решение е да се поддържат добри взаимоотношения за да може нещата да са по-лесни. 

Изводът е, че почти всичко е въпрос на договорка, казва в заключение експертът. Защото, ако страните се договорят друго, дори посоченото в закона няма задължителен характер.

Най-важно е преди сключване на договора, всички тези и още въпроси да се обсъдят търпеливо и да се опишат прецизно. 

Очакваме Вашите въпроси и запитвания по казуси на pariteni@netinfocompany.bg. Ние ще търсим нужните Ви отговори и ще предлагаме ефективните решения според експертите в съответните области.