След 5 години новите сгради у нас трябва да харчат 8 пъти по-малко енергия. Изискването за повишаване на енергийната ефективност на сградите е според директива на ЕС, която в момента се транспонира в българското законодателство.
"От 1 януари 2021 г. всички жилищни сгради трябва да се строят по стандарти за почти нулево енергийно потребление. А за обществените сгради изискването се въвежда още от 2019 г.", каза арх. Здравко Генчев от Центъра за енергийна ефективност "Енефект" вчера на форум за пасивните сгради, организиран от Германо-българската индустриално-търговска камара.
Новите изисквания предстои да влязат в Закона за енергийната ефективност и в наредбите, с които ще се прилагат изискванията на Европа. Според арх. Генчев всяка страна ще определи какъв процент енергия да се спести с мерките, които ще се приложат при строителството и влагането на съответните материали в сградата. Окончателно решение у нас още няма.
Ако в момента един панелен жилищен блок харчи между 150 и 250 киловатчаса електроенергия годишно на квадратен метър, то след няколко години жилищните сгради ще трябва да намалят енергоемкостта си до 25-30 киловатчаса - 8 пъти по-малко в сравнение със сегашното потребление, каза още арх. Здравко Генчев.
Според него е важно България да има яснота за това какво следва стъпка по стъпка през следващите 20-30 години. Така общините и държавата, от една страна, а от друга, проектанти, строители и инвеститори ще знаят как да "програмират" жилищното и общественото строителство във времето.
Дори за съществуващите сгради, за които няма как да се стигне до степен на нулево енергийно потребление, е добре при санирането да се заложи потребление от 35-40 киловатчаса на кв. м годишно, смятат експерти.