След две години обещания в края на мандата си кабинетът "Борисов" се реши да организира търг за продажба на 154 000 дка държавни земи в 26 области на страната. Ниви няма да се продават само в Габровско и разбираемо, в София-град.

Противно на очакванията агроминистерството не направи нищо, за да промени действащите закони, и нивите ще се заплащат само с поименни земеделски компенсационни бонове, както задължава Законът за собствеността и ползването на земеделските земи. Пари в брой няма да влязат в хазната.

Още на 30 март 2010 г. кабинетът прие 60 антикризисни мерки. Седмата гласеше: "Предлагане на 900 000 дка авансово платена дългосрочна аренда и продажба на 100 000 дка чрез търг". От всичко това в хазната трябваше да влязат 164 млн. лв. Ясно е, че от компенсаторки няма как да дойдат тези милиони.

Имаше и други сигнали, че държавните ниви ще се продават срещу кеш. Към 30 ноември 2011 г., когато тракторите на зърнопроизводителите напираха към София, земеделският министър Мирослав Найденов обяви, че обмисля да продава активи на ведомството си, за да плати субсидиите им. До такава мярка обаче не се стигна.

Аграрният министър Мирослав Найденов обяви, че този начин за плащане е избран, за да бъде изчистена "една историческа несправедливост" и най-накрая да бъдат обезщетени хората, които вместо нивите на дедите си получиха при реституцията на земеделските земи само бонове. Сега те или ще могат да участват директно в търговете и срещу хартиите да купят земя, или да препродадат книжата си.

За година компенсаторките, чийто номинал е 1 лев, поскъпнаха почти тройно - от 30 ст. на 85 ст. за брой. Няколко десетки хиляди българи притежават такива книжа, а общият брой на боновете е около 311 милиона.

Прости сметки показват, че след търговете ще бъде изчистена нищожна част от боновете. Средната цена на обявените от държавата ниви е 300 лв. за декар, а ако се продадат всичките 154 000 дка, това означава, че ще бъдат занулени близо 47 млн. компенсаторки.

При реално наддаване сумата може да се удвои. Така или иначе неоползотворени ще останат бонове за над 200 млн.

Компенсаторките като единствено средство за разплащане на земята породиха и огромни съмнения за далавера в търговете.

Поскъпването на книжата на борсата говори, че редица инвеститори са проявили внезапен интерес към тях. Това от своя страна засилва съмненията за предварително изтичане на информация за готвените търгове от земеделското министерство.

Инвеститорите, сдобили се с евтини книжа, всъщност ще купуват нивите на цени в пъти под пазарните. С други думи, ако някъде по Добруджа например 1 декар е оценен на 1000 лв. и той бъде разплатен с 1000 компенсаторки, купени по 30 ст. за брой, за тази златна нива инвеститорът реално ще плати 300 лв. Дори и при цена 85 ст. пак ще е на сметка.

"Имаме няколко притеснения около търговете. Първо, питаме защо продажбите се случват само с компенсаторки, а не например и с пари. Ако бяха избрани и двете платежни средства, държавата хем щеше да изпълнява ангажимента си да чисти книжата, хем щеше да си докара по-високи цени за земята при търговете", коментира пред "Труд" Радослав Христов от Асоциацията на зърнопроизводителите.

На въпрос дали в бранша се е знаело предварително за държавните търгове той отговори: "Още през март дочух за тези търгове, изпратихме запитване до Николай Маринов, директор на дирекция "Земеделие". Отговорът бе, че няма такова нещо. Е, явно е имало и вероятно инвестиционните фондове в земя са имали информацията, защото не случайно компенсаторките поскъпнаха тройно на борсата."

Съмненията нараснаха и заради разследване на вестник "Капитал", който твърди, че големи обеми компенсаторки са били закупени от собствениците на "Винпром Пещера". Според вестника чрез различни свързани лица за около девет месеца те са се сдобили поне с около 37 млн. книжа.

В официално съобщение до медиите обаче производителят на вина категорично опроверга тази информация. "Винпром Пещера" АД декларира, че е притежател на 100% от акциите в дружеството "Омега Агро", което от своя страна притежава едва 88 000 поименни компенсационни бона, закупени през 2007 г. за обща стойност, близка до 40 000 лв.

Аграрният министър Мирослав Найденов заяви, че ведомството никога не е крило за търга и още преди 2 месеца за него са били осведомени 26-те областни директори на земеделски служби, които са препредали информацията на над 260 шефове на общинските служби.

От Асоциацията на зърнопроизводителите обявиха, че още на 27 март т.г. парламентът е спуснал бариера пред големите арендатори и е пресякъл достъпа им до държавните ниви. Тогава бяха обнародвани поправки в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които казват, че до участие в търговете по отдаване на държавни земи под аренда не се допускат лица, които обработват повече от 10 000 дка. Поправката е по предложение на аграрното ведомство.

"Този текст е абсолютно дискриминационен. Забележете, там не пише, че не се допускат собственици на над 10 000 дка, а забраната е за обработващите над 10 000 дка. Т.е. ограничението е само за арендаторите, но не и за инвестиционните фондове в земеделието, които се явяват и собственици на огромните масиви", коментира Христов.

От асоциацията са категорични, че забраната вероятно е въведена и заради предстоящия търг с компенсаторки. С този текст държавата си е гарантирала, че интересът към аренда ще е по-малък и ще останат свободни масиви за продан срещу компенсаторки.

От Асоциацията на собствениците на земеделски земи, която обединява фондовете за земя, контрираха, че крупните арендатори са взели под аренда тези масиви с подставени лица и на практика ограничението не им се е отразило.

От там обаче са категорични, че са против всякакви ограничения, но смятат, че няма как да е била пазена държавна земя за търговете.

"Този текст бе приет единодушно от всички партии в парламента. Идеята му бе да се даде шанс на по-дребни земеделци да наемат държавни ниви", коментира Десислава Танева, шеф на парламентарната комисия по земеделие. Тя не пожела да коментира продажбата на ниви с компенсаторки.

От Асоциацията на земеделските производители приветстваха търговете за продажба на държавни земи с компенсаторки. Шефът Христо Цветанов обяви, че най-големият плюс за земеделието е, че тези разпокъсани държавни ниви най-накрая ще бъдат закупени от собственици на съседни парцели, които ще уедрят земята си.

От Асоциацията на собствениците на земеделски земи също потвърдиха това и дадоха пример, че в момента има случаи, когато огромни масиви на фермери са разпокъсани от държавни ниви.