Понякога най-същественото се случва тихо - между две глътки кафе, в неочакван поглед, в едно "знаеш ли какво видях". Именно тези мигове са в сърцето на новата авторска рубрика „Малките неща“ на добре познатия глас от ефира - Милена Златкова. След повече от 25 години зад микрофона на „Тройка на разсъмване“ по радио Витоша, Милена пренася своя неподражаем глас и чувствителност в дигиталнотопространство на Vesti.bg.
Тук няма да търсим големите обяснения. Ще се спираме на детайлите - онези, които често подминаваме, но които безшумно подреждат живота ни. От овесеното мляко сутрин до въпроса защо климатикът винаги духа не там, където искаме. От дрехите, в които се чувстваме "свои", до моментите, които подреждат не само кухнята, но и мислите ни.
„Малките неща“ е пространство за човешките неща - мисли, избори, въпроси, колебания, радости. За всичко, което ни съпътства ежедневно - като потребители, но и най-вече като хора.
С лиричност, ирония и неподправена искреност, Милена Златкова остава вярна на автентичния си подход и отдаденост към социалните теми и личните истории. Тя ни кани в свят, където малкото има стойност. И където винаги има какво да си кажем.
Четете „Малките неща“ във Vesti.bg.
Защото именно там, в подробностите, живее истинското.
Ето какво ни сподели Милена за новия проект:
Милена, ти си глас, с който сме свикнали да започваме деня. Сега ще започнеш и нова рубрика във Vesti.bg. Какво те вдъхнови да се впуснеш в това?
Милена: Винаги остава нещо недоизказано. Имам, какво да споделя не само в ефир, а “писаното слово” е друг вид разговор. То е потребност от движение, натрупани истории, наблюдения, личен опит. Усещане за близост, което е напълно възможно и с много голям кръг хора.
Ще ми се да вярвам, че имам, какво да кажа. И има, кой да го чуе. Че нормалното с щипка лудост, усещането за всеки детайл в живота е важно!
На първо място се радвам, че хората-двигатели на тези процеси от Vesti.bg и от цялата НетИнфо някак ми стоплиха сърцето. Рядко срещам личности, които да ме вдъхновяват, да има, за какво да им се възхищавам и в същото време да се усещам себе си - уютно, но в полет и с лекота.
Това е причината, поради която голямото търсене на “нещо, освен “Тройката”, в което да се влюбя” чука на вратата.
Как би описала рубриката си с три думи, които не присъстват в речника на новините?
Милена: “Малките неща”?
Най-искрените стъпки към себе си.
Тях никой не може да ни ги отнеме.
Какви теми ще намират място в нея - малки житейски истории, големи размишления или нещо съвсем различно?
Милена: Винаги съм вярвала, че малките неща “говорят”! В тях виждам изборите, които правим към себе си всеки ден. Личността наистина се вижда в детайлите.
Дрехи, музика, изобразително изкуство, начин на хранене, места за почивка, грижа за здравето, любими филми, литература, модерни или арт деко мебели, бели пластмасови саксии или нещо в стил Capodimonte…
Всъщност темите ще са за привидно дребните решения, които вземаме всеки ден. И за това, как всяко от тях се отразява на нас самите.
За кого е тази рубрика - кой е твоят "вътрешен читател", когато сядаш да пишеш?
Милена: Не е автомат - човек е.
Той е буден ум, който иска да живее пълноценно. Да оцелява, но без да го смаже рамката. Да се справя без да бъде претопен в тоновете клишета, по които се движим като в коловози. Всеки, на когото му е важно на живот и смърт нещо простичко - да има избор. Информиран, свой, съкровен.
Ще звучи ли Милена в текста така, както звучи в ефира - и какво се променя, когато думите не минават през микрофон?
Милена: Възможно е да бъда много по-лирична или саркастична. За да го има пробуждането е важна емоцията, дори когато е преекспонирана. Ще ми се просто да съм полезна като в пъзел - всеки да съзре своето парче, което е било под носа му.
Аз съм романтик, който никога, никога не се отказва. Заедно ще търсим начините. Да живеем спрямо идеите, които изповядваме. И потребностите, които са следствие.
Какво се опитваш да уловиш - вкус, дъх, настроение... или просто човешкото?
Милена: Очарованието. Кой всъщност е човекът, който усещам през вкусът, дъха, настроението…
Кое от "малките неща от живота" те грабва най-силно напоследък?
Милена: Темата с еднодневките и нещата, които остават.
Защо дори мебелите, дрехите, предметите, които използваме са част от една толкова…незапомняща се вълна̀? Стана почти срамно да имаш собствен стил, притеснително да се отличаваш. Дори в това “отличаване” има шаблон. Станахме ходещи клишета.
Харесва ми, когато всичко има история - на изкуствата, на индустрията, на модата. Когато има култура, в храненето дори.
В този смисъл епигенетиката звучи сложно, но дава прости решения, как да живеем качествено и по-дълго.
Има ли история, която все се каниш да разкажеш, но още не ѝ е дошъл моментът?
Милена: Има. Тя е любовна. За един танц. Но предстои - срещата с любовта, каквато знам, че я има.
Нямам представа дали въобще ще има смисъл да я разказвам. Нали Тя се живее?
Както в “Малките неща” ще живеем заедно с вдъхновенията, чуденето, четенето и правенето.
Ако можеше да избереш илюстрация към всяка своя статия, какво би било задължително в нея – слънце, чадър, чаша кафе?
Милена: Идеята за безбрежност и свобода в мислите.
Значи чашата ми с кафе на фона на море.
Когато е лято.
Ти си човек, който наблюдава хората внимателно. Какво най-много ти харесва да уловиш в един обикновен ден?
Милена: Правя го сутрин, в “Тройка на разсъмване” - нюансите в тембъра. Те дават усещане за настроението и отношението към всичко. Така се ориентирам “как сме днес”.
Ако рубриката беше цвят, какъв щеше да бъде и защо?
Милена: Топло оранжево, леко ръждиво - като есенно листо.
Плътно, елегантно червено - като по-тежко вино.
Уютно ми е с тези цветове. Носят енергия, класа и леко сладострастие.
И бялото - защото е честно, почтено и смело.
Тайната ми и вечна любов е версайско синьото - но в “Малките неща” няма да си говорим за Blue Velvet. И касапските истории на Дейвид Линч.
Ще откриваме това, което ни носи радост, удоволствие и възторг.
„Тройка по никое време“ звучи като време, в което можем да си позволим да не бързаме. Какво е усещането да го правите - различно ли е от радиоефира?
В подкаста с Кирил и Тодор имаме времето да се изслушаме, да сме обстоятелствени, да си говорим много по-дълго с личности, които се радваме да видим на живо. Въпреки, че на мен все още ми се ще да се скараме качествено с някого. Обичам споровете независимо от това, кой привидно излиза победител.
Как си представяш, че подкастът и рубриката ще се допълват? Може ли текстът да надгради звука и обратно?
Милена: Навсякъде сме себе си. И навсякъде съм аз. Макар и с други пластове.
Очарованието на текста е, че човек вижда думите. Има повече време да ги осмисли. И накрая да му хрумне нещо съвсем негово си. Това е огромен плюс.
Времето ни е все по-раздробено. С какво искаш да останеш в него?
Милена: С това, че съм успяла да не предам себе си. И съответно детето си, близките си, хората, на които “говоря”.
Искам да запазя сърцевината, която си нося от дете. Звуча като възрастен човек, но за мен това е начинът да съм полезна на всички, с които ни среща времето. Както и шансовете “Малките неща” да държат точния курс към големите.
Битката за идентичност предстои.
Коя е Милена Златкова?
Милена Златкова е човек с мисия, сърце и микрофон. Завършила е артмениджмънт и културна администрация, но не спира да учи - от живота, от хората, от малките неща. Има слабост към изобразителното изкуство, старинни мебели, лампи и порцелан, чете още от 4-годишна и обожава джаза.
В ефира е добре познатият глас от сутрешния блок „Тройка на разсъмване“, където е не просто водещ, а мотор зад пулта и зад много от социалните каузи, превърнати в реалност - от кампанията „Повече българчета за България“ до апаратура за недоносени бебета и медицинска храна за деца със специални нужди. Доброволец, донор на яйцеклетки и безкрайно отдаден човек на смислени каузи, които докосват сърцата.
Работила е за списанието на The Economist - Intelligent Life, имала е свои телевизионни проекти, писала е за здравни платформи, а днес озвучава и аудиокниги за Storytel. Винаги се хвърля с глава в неща, които ѝ говорят отвътре.
Вярва, че почтеността и личната идентичност са свещени. И че са все още възможни - особено когато ги носиш със стил.