Повечето хора, които започват да инвестират и търсят съвети и консултации, вече са запознати с борсово търгуваните фондове и търсят възможностите за покупката им. Историята на тези ценни книжа всъщност започва точно преди три десетилетия и това ги прави един сравнително нов финансов инструмент. Началото е с депозитарните разписки на Standard&Poor’s, известни още като SPDRs или Spiders и с тях започва търговията на първия Exchange Traded Fund – SPDR 500 Trust с борсов код SPY. Той остава най-големият с над 350 милиарда долара активи, но по-важното е, че борсово търгуваните фондове вече са над 9000 и общата им стойност е почти 10 трилиона долара. И вероятно стотици милиони са инвеститорите, които притежават акции на поне един от тях.

На какво се дължи успехът им?

Борсово търгуваните фондове са създадени за индивидуалния инвеститор. Те имат част от характеристиките на взаимните фондове, но взимат и най-доброто от акциите. А именно, възможността да се търгуват на фондовите борси и всеки да може да купува дори една тяхна акция по всяко време. Борсово търгуваните фондове са пасивно управлявани, което е най-голямата им разлика с взаимните фондове. Те следват представянето на конкретен индекс, който може да бъде водещия за конкретна борса по света или да обединява различни финансови инструменти по общ признак като сектор, суровини, облигации и т.н. Например, фондовете върху американския индекс S&P 500 имат еднаква структура с него и съответно представянето им се отклонява само със стотни от процента за година спрямо него или един към друг. Покупката дори само на една акция ще донесе възвръщаемостта на индекса едно към едно с минималната разлика, която представлява таксата за управление на фонда. Ако индексът направи 10% за година, инвеститорите в SPDR 500 Trust ще спечелят 9.91%, а в другите два най-големи фонда върху индекса дори 9.97%, защото таксата при тях е по-ниска и представлява само 0.03% от активите годишно. Няма друг такъв евтин и достъпен инструмент, който да следи пазара на акции в САЩ.

Как работят борсово търгуваните фондове?

В тях няма никаква финансова „магия“, а практичност и икономия от мащаба за вече утвърдените лидери с десетки милиарди активи. Но стартът на един борсово търгуван фонд обичайно е много по-скромен. Финансовата компания, която го създава и управлява, разчита на някоя от водещите инвестиционни банки за пласирането на акциите му. Тя създава пакет от книжа на фонда, които банката купува и в последствие продава на пазара на индивидуалните инвеститори. Тази операция се повтаря много пъти, докато има интерес на пазара към нови и нови книжа. Ако банката се сблъска с желанието на инвеститорите да продават книжата на фонда, тогава може да направи обратната операция – да върне книжата и така размерът му да започне да намалява.
Управлението на фонда е свързано с поддържането на портфейла му, така че да отговаря на конкретния индекс. В случая с S&P 500, това означава да притежава акциите на тези 500 компании в съотношението според големината им. Когато се издават нови акции на фонда и се наберат средства, те се инвестират в отделните компании според тежестта им в индекса. Изчисленията се правят от софтуер, изпълняват се автоматично и затова таксите за управление са изключително ниски.

Възможностите за инвестиции

Те са изключително много и нека за пример да вземем отново фондовете върху S&P 500. iShares Core S&P 500 UCITS, който освен, че в САЩ е вторият по големина със своите почти 300 милиарда активи, но го има и някои от европейските борси. И тук е важно да се обърне внимание на една забрана за търговия, която съществува за фондовете извън ЕС. За европейските непрофесионални инвеститори, каквито са всеки от нас. Ограничението за покупка на американски ETF-и позволи на европейския пазар да се развие много бързо и само за няколко години активите им под управление да скочат в пъти. Големите фондове от същите семейства /както се наричат фондовете под управление на една компания/ се търгуват и в САЩ, и в Европа. Но това, че са на пазар в ЕС, освен данъчните облекчения за български инвеститор, дава допълнителни опции.

Фондът iShares Core S&P 500 UCITS се търгува в евро и цената му е около 390 евро за акция. Валутният риск остава, защото той притежава акции в долари. Ако американският индекс се качи с 10%, а доларът поскъпне с още 10% спрямо еврото, съвкупната печалба за инвеститор в него ще бъде 20%. Но ако доларът поевтинее с 10%, тогава това ще нулира печалбите от ръста на индекса. Валутният курс изигра позитивна роля през миналата година, заради поскъпването на щатската валута. iShares Core S&P 500 UCITS е 10% надолу за изминалите 12 месеца с включване на дивидента, докато подобен фонд върху индекса, но с хеждиране на валутната позиция iShares S&P 500 EUR Hedged UCITS е 15.4% надолу. Всеки инвеститор трябва да отчита валутния риск, като тези два фонда му дават възможност да избира дали да се носи или не. Защото след повече от десетилетие на поскъпване на долара, предстои тази тенденция да се обърне и щатската валута да поевтинява за дълъг период от време.

Голям избор на активи

Ако не може да си позволите или не желаете да инвестиратe значителна сума от капитала си в облигации, борсово търгуваните фондове позволяват това да се случи с по малки обеми. Те отварят възможност да се изберат различни типове книжа – държавен или корпоративен дълг, на развити или на възникващи пазари. Най-големият им плюс е, че не съдържат само една емисия, а множество ценни книжа от различни емитенти. Например, най-големият фонд с корпоративни облигации е iShares Core Euro Corporate Bond UCITS и в активите му има 3524 различни емисии.
Суровините са другият тип активи, които са популярни сред инвеститорите. ETF-ите са възможност за покупка на различни видове суровини. Но като изключим фондовете за злато, в Европа са разпространени фондове, които включват в себе си целия спектър на търгуваните суровини. Такъв фонд притежава индустриални и ценни метали, земеделски стоки и енергийни суровини. Или, както е в случая с най-големият ETF в сектора - Amundi Bloomberg Equal-weight Commodity ex-Agriculture UCITS, всички без земеделските суровини. Тези фондове не притежават директно суровините. Тяхната експозиция се дължи на финансови инструменти или на суапови операции с банки. Единствените ETF, които реално притежават активите си, са тези в благородни метали. Най-големият в света е SPDR Gold Shares със злато за над 58 милиарда долара. В Европа са разпространени фондове, които не притежават директно ценния метал, а дългови инструменти на банки, които са гарантирани с физическо злато. Това има същият ефект върху цената на акциите на фондовете, като поскъпването на златото. По същият начин инвестират фондовете в останалите суровини.

Разходите за търговия

ETF-ите са най-евтиният инвестиционен инструмент, който с най-малко усилия и с най-ниски комисиони позволява да се притежават разнообразни активи. Например, с три сделки за три отделни фонда може да се направи портфейл в акции, облигации и суровини. Ето как това може да стане за 10 000 евро:
1. iShares Core S&P 500 UCITS за 60% от спестяванията, което при текущата цена от 390 евро е сделка за 5850 евро за 15 акции
2. iShares Core Euro Corporate Bond UCITS за 30% или при цена от 114 евро е 2964 евро за 26 акции
3. iShares Physical Gold за останалите 10% от капитала, което на цена от 35 евро за акция и 30 броя закупени книжа, прави 1050 евро. Общата инвестирана сума е 9864 евро и остатъкът покрива комисионите за трите сделки. Те са по 6 евро в платформата ЕЛАНА Глобъл Трейдър. Останалата сума от около 100 евро може да бъде инвестирана в още една акция на фонда с облигации или още три в злато. Електронните платформи за търговия са изключително удобен и практичен начин за инвестиране. Чрез тях постоянно може да се проследят промените в инвестициите и съответно в часовете за работа на борсите да се продадат или купят ценните книжа. С тези три сделки е постигната инвестиция в топ-500 американски компании, в хиляди дългови инструменти и в злато.

Данъчното облагане

Данъчното облагане за борсово търгуваните фондове е идентично с това за акции. Тук може да научите спецификите за 2022 г. за всички финансови инструменти: https://www.elana.net/bg/trading/education/advices_557.html
Печалбите от книжата на регулирани пазари в страни от Европейския съюз не се облагат с данък върху капиталовата печалба. Тоест, няма нужда да се подава дори данъчна декларация за реализирани печалби от ръста на цената след осъществената продажба. Част от борсово търгуваните фондове, дори и тези, които притежават облигации, изплащат дивиденти. Въпреки че това звучи атрактивно, в действителност е по-добре един ETF да акумулира дивидентите, а да не ги изплаща. Всеки фонд, който получава доход от лихви от притежавани облигации и дивиденти от акции, може да ги разпредели на своите акционери. Или да ги задържи и с получените средства да увеличава активите си. Данъчното облагане на дивидентите прави така, че да има разлика. В България данъкът върху дивиденти е 5%, но получените от чужбина се облагат на място. Данъците в Европа са доста по-високи от българския и затова е по-добре дивидентът да не се облага, защото се акумулира в цената на фонда. Отколкото 20-30% от макар и ниските дивиденти на индекси. Разликата не е голяма, защото дивидентът на S&P фондовете е под 1.5%. Но сумите се натрупват и най-големият плюс на борсово търгуваните фондове е растежа на активите, които притежават, с течение на годините.

Как става инвестирането в борсово търгуваните фондове?

Ако сте се запознали вече с това какво са борсово търгувани фондове и как може да инвестирате в тях/линк /, остава да предприемете и необходимите стъпки, за да стартира процеса. Първата е сключването на брокерски договор с посредник, който ви дава възможност за търговия чрез електронна платформа с ETF-и. Ако тя има и демонстрационна версия, където може да се търгува с виртуални пари, е препоръчително да се направят сделки и да се тества. А след депозирането на съответната сума за покупка, идва ред на избора на инвестициите. Една опция е да се използва инвестиционен консултант със съвети, а за всеки, който не може или не иска да осъществи самостоятелно сделките, е да използва брокер по телефон или електронна поща, за да се постави поръчка и осъществи сделката.