Днес човек дори и да не следи отблизо икономическата обстановка, едва ли не е чул за тежките финансови проблеми на южната ни съседка. Както по-възрастните хора казват, когато мечката играе при съседите може лесно да прескочи и в нашия двор. От макроикономическа гледна точка, България трудно ще повтори сценария на свръх задлъжнялост на Гърция, но никак не е за пренебрегване факта, че гръцките банки имат сериозно присъствие на нашия банков пазар.

В момента светът като че ли не се интересува от нищо друго освен от гръцката криза. И това никак не е пресилено. Финансовите пазари са толкова свързани в глобален план, че дори малка повреда в добре смазаната машина може да доведе до огромни сътресения. Европейските политици не бързат да наливат нови спасителни фондове в почти обявилата мораториум по дълга си държава, тъй като се опасяват от неефективното им разпределение.

На последната среща на европейските финансови министри от миналия уикенд стана ясно, че въпреки подкрепата на германския канцлер Ангела Меркел, Гърция за сега няма да получи новия транш от така нужните й средства. Отсрочката се прави заради незадоволителния темп, с който гръцкото правителство провежда реформите и най-вече недостатъчните бюджетни съкращения. От друга страна, данъците в страната достигнаха рекордни стойности, но събираемостта им падна драстично заради преминаването на голяма част от икономическите субекти към сивия сектор.

Единственото решение е спешна приватизация на държавни фирми и продажба на земя, в противен случай европейските страни ще отлагат до последно финансовите инжекции. Въпреки това, почти сигурно е че ЕС няма да позволи на една от членките си да потъне толкова лесно. Ако икономиките на големите европейски държави са все още твърде слаби, за да издържат преструктуриране на гръцкия дълг, едва ли ще искат да се изправят пред по-жестоката алтернатива от пълномащабен банкрут. Американският президент Барак Обама също призова европейските си партньори да не подценяват гръцките финансови затруднения, тъй като щатската икономика несъмнено ще понесе голяма доза негативи от фалита.

Така Европа няма избор и е принудена да спаси Гърция от кризата. С течение на времето, немските и френските банки ще успеят да се възстановят и няма да усещат толкова силно тежестта на гръцкия спасителен план, но в отговор на това южната ни съседка ще трябва да показва желание за промяна почти ежеминутно. За да се справи с кризата, гръцката икономика трябва да стане по-конкурентоспособна и да увеличи производителността на труда на населението си.

Лошото е, че гръцките правителства от последните 30 години са направили мечешка услуга на сънародниците си, като са ги свикнали на луксозен начин на живот на кредит. Плащането на сметките може да отнеме и няколко десетилетия, а дали гърците ще са съгласни, това предстои да разберем още днес, когато ще се гласува вота на недоверие към кабинета Папандреу.

Но защо всички предупреждават за нов световен катаклизъм ако все пак ситуацията в Гърция бъде изпусната? Вярно е, че страната е членка на ЕС и еврозоната, но пък е една от най-малките икономики в Съюза с на пръв поглед не толкова сериозно значение за общата политика. Както вече споменахме, глобалните финансови пазари са общ организъм, който се влияе от проблемите и на най-малките си брънки.

Ако Гърция все пак фалира, това неминуемо ще удари най-силно по самите гръцки банки. Финансовите институции са най-големите кредитори на правителството и държат най-голям процент държавни облигации. Ако държавата спре плащанията си по дълга или започне преструктурирането му, гръцките банки едва ли ще издържат на финансовия шок и ще бъдат принудени да търсят държавна подкрепа. Изтеглянето на депозитната база от населението ще продължи и единствено национализация на част от сектора ще спомогне за спасяването му. Следващите в редицата на най-засегнати са европейските банки. По последни данни, те все още са собственици на гръцки дълг в размер на 38 млрд. евро. Ако Гърция последва съветите на някои икономисти и отпише 40% от задълженията към кредиторите си, това ще породи загуби в размер на над 15 млрд. евро за европейските кредитни институции. Това ще се равнява по сила с новината за фалита на щатските банки - Леман Брадърс и Беар Стърнс от преди две години. Самата Европейска централна банка ще бъде силно засегната, тъй като и тя притежава процент от обезценения гръцки дълг и ще бъде принудена да предприеме агресивни монетарни действия, с което ще заплаши ценовата стабилност в еврозоната. Еврото пък ще стане основен обект на разпродажби във всички валутни кросове и най-вече спрямо долара.

Темата за моралния риск, отново ще излезе на преден план, ако Гърция се размине безнаказано с дълбокото преструктуриране на дълга си. От една страна гръцката нация няма да осъзнае къде е сбъркала през годините и урокът ще остане неусвоен. От друга страна, почти фалиралите периферни икономики – Португалия и Ирландия веднага ще си зададат въпроса, защо те трябва да плащат 100% от задълженията, след като може с лека ръка да отпишат 20-30, че защо не и 40%  от тях. Примерът, който ще даде Гърция, ще е пагубен за единството на Европа.

Неизвестните страни по проблема с гръцкия дълг са не по-малко важни от тези, които ежедневно спрягаме. По добре познатата схема със застраховане на дългови инструменти през големи застрахователни фондове, много инвеститори сега седят и чакат с нетърпение да приберат застраховките на вложенията си в гръцки облигации. Да, но колко точно е експозицията на застрахователите в обезценен дълг и дали няма да се повтори сагата AIG от 2008 г., когато компанията беше затрупана с искове за обезщетения по американски дългови книжа?

Недоверието между финансовите институции ще се върне с пълна сила. Ще си припомним времената от началото на финансовата криза, когато никой не вярваше на партньорите си и не отпускаше кредити на междубанковия пазар. Системата за парично разпределение отново ще бъде блокирана и пак ще следим с уплах галопиращите стойности на LIBOR процентите. Американските пазари несъмнено ще понесат удар, тъй като имат сериозно участие на европейската финансова сцена и така ще поемат голяма доза от заразата.

Точно в този момент ако страхът за ново потапяне в блатото на кризата достигне бреговете на Америка, икономиката едва ли ще го понесе. Американците много бързо ще завържат и без това едва отпуснатите си кесии и ще докарат икономиката до рецесия. Без активно потребителско участие, бавно излизащият от кризата бизнес ще бъде принуден да разчита на нова държавна подкрепа от Федералния резерв. Това автоматично ще преустанови дебата по ограничаване на правителствената задлъжнялост и Конгресът ще трябва да увеличи допустимия дългов таван.

Духът на търговския протекционизъм отново ще бъде пуснат от бутилката. Европейските държави ще бъдат принудени да увеличат търговските си обеми помежду си, за да заздравят съюза. Американците пък ще ограничат като цяло потреблението на стоки, а както знаем вносът от Азия е основен източник на блага и за двете супер сили. Така Китай пряко или косвено ще пострада от на пръв поглед безинтересната за азиатския тигър гръцка криза. Държавната банка на страната ще преустанови борбата с инфлацията и ще се опита да гарантира по-стабилни условия за бизнеса, но липсата на пазари ще доведе до така нареченото „твърдо кацане” на икономиката.

Всичко това съвсем накратко доказва колко сериозен е проблемът на Гърция и защо целият свят следи какво ще се случи със страната. Едно е сигурно, няма никакво време за губене, гръцкото правителство трябва час по-скоро да се вземе в ръце и да започне неизбежните и твърде горчиви реформи. Европа ще помага, не само с пари и съвети, а и с ясни гаранции пред света, че нейна страна членка няма да бъде изоставена в тежък момент. Ако обаче правителството в Атина не успее да убеди протестиращите по улицата хора, че това е единственият път за тях, нещата наистина ще загрубеят. Залогът е цялата световна икономика!