Кой ще влезе в бъдещия политически проект на президента Георги Първанов, как ще се нарича той, какви цели си поставя и каква ще бъде формата, под която ще се създаде новата инициатива? Куп въпроси, които дадоха хляб на медиите през тази седмица. Последният петъчен ден от нея даде отговор само на малка част от въпросите. Държавният глава потвърди, че на 11 ноември ще има национална среща, която ще очертае характера на бъдещия му проект. Т.нар. от Георги Първанов „широка гражданска инициатива" ще включи хора от различни гилдии и слоеве, както и политици, но без да бъдат ангажирани партиите им. Кои ще са обаче учредителите на новия проект, чието неофициално име засега е АБВ или „Алтернатива за българско Възраждане", ще се гадае до последно.

Спрягани за учредители и членове на бъдещото гражданско движение не потвърдиха, но и не отрекоха пред Дарик, че името на проекта ще бъде това. Всички обаче отказваха подробности за самия проект с аргумента, че предстои официалното му обявяване.

Няма лошо президентът да прави проект

Дора Янкова - кмет на Смолян и председател на Националното сдружение на общините

Според мен трябва да има много национална енергия от много гледни точки - от ляво, от дясно, от център, от неправителствен център и обединение, за да се възражда България. Моето желание е България да тръгне по пътя на икономическо развитие и просперитет. В момента сме в криза. В такива случаи силни личности, хора, които могат, се обединяват и няма нищо лошо президентът да прави проект. В момента тук на този дебат съм в качеството си на председател на НСОРБ и кмет.

Ще коментираме, когато е факт

Ивайло Калфин - евродепутат и вицепремиер в кабинета „Станишев"

Коментираме някакви неща, които ги има във въздуха и спекулации. Нещо, ако се случи, тогава ще има какво да се коментира. Аз знам много идеи за формулиране на по-активно гржданско общество, така че не може да се каже че не съм участвал в разговори по това нещо, но не бих коментирал нещо, което го няма.

Чудотворци няма

Меглена Плугчиева - депутат и вицепремиер в кабинета „Станишев"

Аз съм прекалено конкретен човек, който работи в реално време и с реални факти. За мен не съществува този въпрос в момента какви политически субекти биха могли да се породят в България и какво могат да направят. Непрекъснато бягам от този въпрос, защото за съжаление това продължава да подклажда внушението към българина, че ето тези дойдоха, не свършиха работа, търсим веднага нещо ново. Това непостоянство, това непрекъснато заменяне на един субект с друг - този маниер на мислене и на работа е крайно контрапродукитвен. Сега търсим някакъв нов чудотворец в политическото пространство, който ще свърши всичката работа вместо нас. Само преди една година същото това чудотворство беше прикачено на Борисов и на правителството му. В момента, в който започва някакво разочарование, вместо да се търси диалог и анализ на фактите и решаване на проблемите, се плъзгат всички по плоскостта „дайте да намерим новия чудотворец". Това е неправилният подход. Няма чудотворци - няма да дойдат нито от Европа, нито от света, нито от президентството! Трябва да обединим потенциала на нацията - да седнем и да кажем ето тук са нашите проблеми, но тук са силните ни страни. И като знаем това, да минимизираме списъка на проблемите и да развием потенциала. Това е, от което имаме нужда, а не да търсим чудотворец и нов политически субект. Логиката е абсолютно погрешна.

Този упрек към бъдещият проект ли е?

Към всички, не към бъдещето, а към настоящето и към народопсихологията ни. Хората очакват да работят и да живеят по-добре - тях не ги интересува толкова дали Стоян, Петкан или Хасан ще се казва този, който управлява, а дали управлява добре тази държава и дали са ясно формулирани задачите и приоритетите. Като стане нещо факт, тогава мога да го коментирам.

Имам покана, но не зная кой, какво и как

Проф. Андрей Пантев

За мен е късно да се впускам в амбициозни и съм сигурен разумни проекти. Всяка алтернатива в търсенето на нещо различно е добре дошла. Цялата драма е, че още не знам кой, какво и как ще участва в това предприятие. Според мен, ако това се роди като алтернатива на БСП - в смисъл на противопоставяне, нищо няма да излезе и от двете. Едно е ясно, че президентът е млад човек и едва ли ще се оттегли на някакъв остров да се забавлява, което бих му препоръчал разбира се. И след като има такива благородни амбиции, ние трябва да видим какво, откъде и как.

Трябва ли той лично да оглави едно такова движение?

Оглави или не, много ясно е, че това е негова идея и хората ще го свързват с него. Дори някои, които може би се смятат вече за изразходвани - аз не зная кои са, той може да им влее временен импулс като значимост. Макар че според мен от такива хора той повече ще загуби отколкото те ще спечелят от него.

Ще се решим, ако и когато ни поканят

Мария Капон - лидер на Единната народна парния

Не знам какво ще се прави на 11 ноември, нямам покана за това. Най-вероятно съм достатъчно активен човек и се знае, че съм достатъчно компромисен за търсене на национално спасение на страната при тежката ситуация, в която се намира - оттам изхождам, че журналистите наместват името ми. Мисля, че е крайно време да има алтернативи, защото единствените алтернативи, които в момента виждат българите това са Терминал 1 и Терминал 2 на Аерогара София. Ако имаме покана ще преценим първо за какво е поканата, какво е мероприятието, кои ще присъстват. Първото нещо, което трябва да го направя е да го обсъдя с ръководството на партията, след това с партньорите, с които работим - Земеделски народен съюз на Стефан Личев и патриотичната организация „Защита". С тях имаме споразумение и взимаме всички решения с консенсус. Но ние отдавна работим в демократичния център за създаване на центристко движение.

Първанов трябва да се занимава с политика, а не да пише спомени

Проф. Кръстьо Петков - Национално гражданско експертно движение „ГЛАС"

След като президентът е казал А сега разбирам, че ще каже Б и В. Научих за името АБВ („Алтернатива за българско Възраждане") от Лондон. Обади ми се Димитър Иванов, който прочел за това и ме пита дали съм присъствал на прословутото събиране. Аз не бях в София. Така че за името не съм осведомен, но от няколко години настоявам да се формира гражданска мрежа в България и тя по някакъв начин да бъде свързана с президента. В момента имаме уникален шанс, България е в условия на невиждана криза - това може да бъде този фактор, който да стресне, да отрезви политиците и да дойдат да поработят две-три години в един такъв отбор. Малко шарен, малко разноцветен. Друго спасение няма. Във всеки случай, ако се опита още веднъж другия вариант - да дойде един лидер и той с харизмата си да обедини всички, ще имаме трети поред провал. Със Симеон стана така и с Борисов се повтаря същото. И това е голямата мисия и предизвикателство към Първанов - хем да насърчава, хем да не прави партия, която му е лично подчинена.

Как това ще се отрази на БСП?

Безкрайно интересен, но много закъснял въпрос. Той трябваше да се разисква на предишния конгрес и на сегашния конгрес и то точно по тази начин - поставен в упор. Не че не ги е мъчило другарите от „Позитано" какво ще стане, ако Първанов тръгне напред с „президентски проект", но те си лежаха на тази страна „без нас не може". Но вече не е така! Обикалям постоянно страната и правя инициативни комитети на сдружение „ГЛАС" и виждам, че при нас идват не само отделни хора, но и цели структури на БСП. Дори и да не си мръдне пръста президентът и неговия кръг, дойде ли време да се гласува ви гарантирам, че поне половината от тези, които се водят бесепари ще послушат Първанов, а не партията си. Очаквам среща с президента, но ние не виждаме себе си като партийни строители на бъдещата формация. Експертно сдружение „ГЛАС" е да го наречем интелектуален партньор. Ако имаме достатъчен интерес и подкрепа ще вървим напред, за да се създадат ония липсващи граждански мрежи, които никой не може да ги направи освен хора от интелигенцията по регионите. Често те са неформални лидери на мнение, не са местни феодали, не са крали, не контролират даден град - такива хора ми се обаждат и на мен и на Димитър Иванов в Лондон и на Боян Дуранкев. Ако действително на 11-ти ноември се случи нещо, което е обещаващо и е автентично гражданско и там не видим познати лица, които имат пряка отговорност в изпълнителната власт за провали, ще седнем и ще обсъдим идеята. Симпатизирам на президента и искам след като слезе от трона да продължи да се занимава с практическа политика, а не да пише спомени. Т.е. вратата е отворена.

У нас идеите в политиката си отиват с хората, а това не е добре

Венцислав Димитров - съветник по икономическите въпроси на президента

Не се занимавам аз с такива работи. Всеки има право да прави каквото иска и е хубаво хората да искат да се занимават с политика. Особени тези, които са постигнали нещо, защото ако всички се откажат, когато всички вдигнат ръце, ще дойдат хора, които нямат опит и това ще е зле за цялата държава. Винаги съм го казвал през последните 20 години - „стимулирайте хората, които искат да правят политика", друг път няма. Това, което се говори все за нови лица, ами те тия хора се свършиха! Не съм аз този, който ще съди и ще казва кой ще успее, кой няма да успее. Вижте какво голямо текучество има - един идва с много висок рейтинг след четири години рейтингът му се смъква до смешни числа. После отново. Вижте в утвърдените демокрации, че не е така. Хората се сменят, обаче насоките остават. При нас е толкова объркано - насоките се идентифицират с хората, хората си отиват, всичко се обърква и нацията нищо не постига. Друг проблем е това каква форма ще се намери. Не съм говорил по въпроса с никого - аз съм бил толкова време в политиката, че на човек му омръзва. Нека други хора да дойдат, дано да се оправят!