От следващата година Българската стопанска камара очаква нов ценови удар за икономиката и за потребителите в България, тъй като предстои да се увеличат инвестициите за намаляване на емисиите парникови газове, каза на брифинг с журналисти изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. Той допълни, че у нас се наблюдава монополизация на енергийния пазар. Липсва и конкуренция, както и пазарни стимули за повишаване на енергийната ефективност на предприятията.

Производство на електроенергия продължава да е един от най-големите енергийни консуматори, а в същото време при преноса на електроенергия се отчитат големи загуби. В сектора продължава да има неправилна ценова политика. Изпълнителният председател на БСК прогнозира, че до 2020 г. цената на електроенергията за индустрията ще се повиши с 53.8%, а цената за населението може да се увеличи до 113%, ако спре нейното субсидиране от страна на държавата и бизнеса.

Според Божидар Данев, общият ефект от увеличението от 1 юли е приблизително 600 млн. лв. От тях 300 милиона са за енергийната система, 190 милиона – за ВЕИ, 40 милиона – за въглищните централи и 40 милиона за топлоцентралите и заводските централи.

Загубата за икономиката може да достигне 1.2 млрд.лв., ако фирмите компенсират новите си енергийни разходи с намаляване на производството и закриването на работни места. 

Увеличението на цената на електроенергията ще се отрази с до 2% на крайните разходи на всяка компания и ще намали възможностите за печалби и инвестиции, прогнозира Политими Паунова – изпълнителен директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). По данни на БАМИ, българската индустрия плаща най-високата цена за електроенергия в Европейския съюз.

Изпълнителният директор на КЦМ АД – гр. Пловдив Стоян Пехливанов, който също участва в брифинга, коментира, че за една година увеличението на цената на енергията ще увеличи разходите на предприятиятието с около 4 милиона лева. Според него, България трябва да гарантира политика, насочена към засегнатите отрасли, по примера на Франция, където държавата е създала микс от ядрени мощности и е подписала дългосрочни договори на фиксирана цена за предприятията от енергоемките сектори.

По данни на Евростат, средните цени на електроенергия на домакинствата през втората половина на 2011 г. са най-ниски в България (8.7 евро на 100 кВтч), Естония (10.4) и Румъния (10,9), а най-високи - в Дания (29,8), Германия (25,3), Кипър (24.1) и Белгия (21,2). Средната цена на електроенергията в ЕС-27 е била 18,4 евро на 100 киловатчаса. Претеглени през покупателната способност, най-ниските цени на електроенергия на домакинствата са били тези във Финландия (11.4 паритет на покупателната способност на 100 кВтч), Франция (12,6) и Гърция (13.5), и най-високите в Кипър (26,7), Унгария (26,4), Словакия (24,9) и Германия (24.2).

В България увеличението за този период е било 5,4 на сто.