Сушата през миналата година в Амазонка е повод за безпокойство относно способността на гората да продължа усвояването на въглероден диоксид, предава BBC.
Изследователски доклад, публикуван в списание "Сайънс", посочва, че през 2010 г. сушата в региона засяга далеч по обширни площи, отколкото през 2005 г., когато беше последното голямо засушаване. Плашещото е, че в най-големите дъждовни гори все повече дървета умират в резултат на затоплянето на климата.
През 2005 г. сушата в региона беше определена като нещо, което случва веднъж на век, но това изключително събитие се повтаря с още по-застрашителни размери само 5 години по-късно.
От нетен абсорбатор на въглероден диосксид районът на Амазонка се превръща в нетен източник.
Учените, от Великобритания и Бразилия, виждат в това още едно доказателство за уязвимостта на амазонските гори от глобалното нарастване на температурите.
Данните от изследването показват също, че дните, в които дъждовната гора ограничаваше въздействието на увеличаващите се емисии от парникови газове, може би са към своя край.
През 2010 г. сушата смали река Амазонка до най-ниските й нива от половин век насам, като няколко големи притока пресъхнаха напълно.
Водещият изследването Саймън Люис от университета в Лийдс споделя, че на базата на само две наблюдавани засушавания е трудно да се правят обобщени изводи и съответно модел на промените.
И двете суши изглежда са свързани с необичайно високата температура на водата в Атлантическия океан, край бреговете на Бразилия. Според учените ако това е причината, то може да се очакват още засушавания в региона.
Дори може да се стигне до момент, в който тропическите гори на Амазонка ще се превърнат в основен източник на парникови газове.
Някои компютърни модели за климатичните промени - по-специално, този, разработен в Центъра Хадли във Великобритания – показва, че с повишаването на глобалната температура, капацитетът за усвояване на CO2 намалява.
Има няколко начина, по който горите може да се превърнат в емитенти на парникови газове.
В Амазония, основният механизъм е прост, дърветата умират, а след това гниенето води до отделяне метан и други парникови газове, а в допълнение се намалява усвояването на CO2 от въздуха.
За да проверят хипотезите си учените използват данни от Мисията за измерване на тропическите валежи (TRMM), която се изпълнява от специален американо-японски сателит.
Сателитното наблюдение показва, че през 2005 г. сушата в региона е обхванала площ от близо два милиона кв. км, а през 2010 г. тя е засегнала над три милиона кв. км.
След сушата през 2005 г., учените са успели да проучат въздействието върху дърветата, за да разберат връзката между валежите и отделянето на въглероден диоксид.
Средно на година, амазонката гора поглъща около 1.5 млрд. тона CO2 от атмосферата.
От друга страна, влиянието на засушаването през 2005 г., разпределено за период от няколко години, е еквивалентно на освобождаването на пет милиарда тона парников газ.
А според предварителните изчисления, ефектът от засушаването през 2010 г. е еквивалентен на отделянето на около осем милиарда тона CO2, колкото са годишните емисии на Китай и Русия взети заедно.