В средата на януари правителството предложи и парламентът одобри безсрочна забрана за добиването и проучването на шистов газ в България. На езика на политиката безсрочна означава поне няколко години.

Но в средата на февруари, тоест месец по-късно, промяната на позицията на българските власти изглежда доста вероятна.

Пред TV7 министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков, заяви, че се създава парламентарна комисия, чиято цел е да прегледа в разумен срок всички най-нови анализи по отношение на шистовия газ – и екологични, и технологични, и икономически.

Според Трайков дебатът за шистовия газ в обществото ще бъде възобновен. Той посочи, че досега са били експлоатирани страховете на хората, които често са ирационални и "аргументите на учените, които отварят и четат едни доклади, трудно си пробиват път".

Министърът призна, че страховете на хората са оправдани от гледна точка на това, че има въпроси, на които трябва да се отговори и те са свързани с екологията. "Ще търсим отговори на тези въпроси, няма да вървим с рогата напред", категоричен е той.

Какво се промени за изминалия един месец, което налага "дебатът за шистовия газ в обществото да бъде възобновен".

Държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън дойде в България, поговори си с правителството и между другото обяви, че шистовият газ не е толкова лошо нещо.

Темата изглежда е твърде важна за американците, защо на фона на напрежението около ядрената програма на Иран и европейската дългова криза, малко след Клинтън в страната ни пристигна Ричард Морнингстар, специалния пратеник на държавния секретар на САЩ по енергийните въпроси.

Активността на американските дипломати всъщност е лесно обяснима. Щатските компании в момента са с една крачка напред от технологична гледна точка в добиването на шистов газ и нефт. Големите играчи на пазара като Exxon и Chevron бързат да използват това си предимство, за да получат колкото се може по-голям дял от пазара, преди да бъдат настигнати от конкурентите си в Европа и Азия.

Американските компании не се нуждаят от българския шистов газ, а от правата върху находищата. Неслучайно позволението, което даде българското правителство на Chevron за проучване за нефт и газ на 4 046.856 кв. км. от територията на Добруджа, беше отразено в тримесечните финансови отчети на компанията.

Въпросните 4 хил кв. км. представляват 3.6% от територията на страната. Площта е огромна и оставя твърде малко място за други компании с апетит за българските природни ресурси.

Трайков обяви, че е разговарял с френския си колега Ерик Бесон, който му е споделил убеждението си, че дебатът за шистовия газ във Франция също ще бъде възобновен, въпреки че и там и мораториум върху добива.

Видно е, че американците оказват натиск не само върху "малка" България, но и върху водеща европейска политическа и икономическа сила като Франция.

Въпреки това, българското правителство няма никакво морално оправдание да премахне безсрочната забрана за добива на шистов газ и фракинга. Правилно или не такова политическо решение трябва да бъде отстоявано поне за няколко години. В противен случай родните политици ще изглеждат като ветропоказатели, които се обръщат при най-малкия повей на вятъра от Русия или САЩ.