DarikFinance.bg потърси мнението на експерти в окото на бурята, а именно Уолстрийт. Представяме ви гледната точка на Ива Михайлова, анализатор в Банк ъф Америка.*
Какъв е този фонд за лоши кредити?
Oще не са уточнени подробностите около плана, който се разработва от Министерството на Финансите, Федералния Резерв и Конгреса на Щатите за подпомагане на финсовата индустрия. Целта е да се създаде държавен фонд, който да изкупува неликвидните или така наречени лоши активи от балансите на финансовите институции, за да им освободи ресурси. Това, което е известно е, че законопроектът, който е внесен за одобряване в Конгреса е за 700 милярда долара. Средствата ще бъдат използвани за изкупуване на активи, свързани с недвижимите имоти като потребителски или корпоративни ипотечни кредити, кредити, обезпечени със собствен капитал в имоти, и ипотечни облигации. Предполага се, че изкупуването на тези активи ще бъде на тръжна основа. Министерството на Финансите ще обявява цени, на които биха купили даден актив и банките ще се надпреварват да продават активите си по цени по-ниски от първоначално обявените, за да спечелят търга. Демократите искат към законопроекта да се добави клауза, която слага таван на бонусите на изпълнителните директори на институции които участват в търга. Другият иск на демократите е държавата да не губи потенциала от печалба в случай на благоприятно развитие на събитията. Подобни мерки са били предприети през 80-те години, когато се е наложило държавата да спасява спестовните каси (S&L) и като цяло намесата е била скъпа, но и успешна.
Ще успеят ли Щатите да спасят финансовата си система?
За мен въпросът е не дали ще успеят, а кога. Четири са основните проблеми, с които държавата трябва да се справи: 1. Високата задлъжнялост на финансовите институции 2. Високата задлъжнялост на потребителите 3. Влошаващите се икономически показатели и 4. Загубата на доверие.
Във връзка с високата задлъжнялост на финансовите институции, Комисията за Ценни Книжа и Фондови Борси в Щатите има голяма роля за сегашното положение. През 2004г., тя позволи на всички инвестиционни банки с капитал над 5 милиарда долара, да не се придържат към основното правило, което за последните 30 години е било съотношението на активи към нетен капитал да е под 12. Пет институции отговорили на условията за облекчението през 2004 – Bear Stearns, Lehman Brothers, Merrill Lynch I Goldman Sachs. Резултатът е покачване на активите спрямо капитала на тези дружества до над 30. Високата задлъжнялост и липсата на ликвидност на пазара са едни от основните причини за срива на Lehman Brothers и поглъщането на Merrill Lynch и Bear Stearns. Говори се също, че Morgan Stanley е в преговори за сливане. Ако това е истина, ще остане само Goldman Sachs и то не се знае до кога. Лошото е, че когато всичко върви добре, в стремежа си да привлекат повече клиенти и да увеличат печалбите си, много от финансовите институции не успяват да преценят риска правилно и да го управляват добре. Финансовите институции до голяма степен купуваха облигации и секюритизираха активи без да знаят какво седи зад тях. Задлъжнялостта се покачи в пъти. Стриктни правила и надзор са необходими за укрепването на системата. Генерални мерки за справяне с ликвидната криза и високата задлъжнялост трябва да се приложат, за да се стабилизират пазарите.
По отношение на високата задлъжнялост на потребителите, както на всички е добре известно населението в Щатите живее на кредит. Още от студентски години хората се нагърбват с десетки хиляди долара заеми за обучение, след това идват колите, къщите, почивките, всичко се купува на разсрочено плащане. В момента съотношението на доход срещу заем е 120% като се има в предвид, че до 1980 е било под 60%. Тази висока задлъжнялост до голяма степен е повлияна от ниските изисквания за отпускане на кредит. Когато икономиката расте и цените на недвижимите имоти са се качвали за последните 50-60 години е трудно да се повярва, че цената им може да спадне в един момент. Инвестициите в недвижими имоти са се смятали за почти безрискови, което довежда до отпускането на заеми с ниска или нулева първоначална вноска, без документи и доказан доход, ниски лихви за първите няколко години и т.н. В резултат на това се образува т.нар. "sub-prime" феномен, или хората които са взели заеми без да имат потенциала да ги обслужват. Точно тези заеми са и първопричината за срива на недвижими имоти и последващата криза във финансовата индустрия. Корекция в съотношението на доход към дълг трябва да има преди положението да се стабилизира напълно.
Икономиката също е нарастващ проблем. Влошаващите се икономически показатели не са се разгърнали още с пълна сила. Тепърва ще видим ефека върху резултатите на фирмите, продиктувани от покачващата се безработица, падащите цени на недвижимите имоти, затягащите се кредитни стандарти и стабилизиране на експортните нива. През последните няколко тримесечия това, което поддържаше растежа на икономиката до голяма степен беше нарастващият експорт, който обаче е вероятно да започне да се стабилизира в резултат на надигащите се кризи както в Европа така и в Азия. Безработицата в Щатите се покачва, цените на недвижимите имоти продължават да падат макар и с намален ход. Всичко това комбинирано със затягащите се кредитни стандарти ще доведе до спад на потреблението, което ще се отрази пък от своя страна на Брутния Вътрешен Продукт и ще окаже влияние на корпоративните резултати. Слабата икономика ще доведе до покачване на загубите и поевтиняване на активите.
Страхът, паниката и загубата на доверие са основният двигател, който движи пазарите през последните няколко седмици. Финансовите показатели на фирмите нямат вече такова значение, големият въпрос е ликвидността. Както е казал Кейнс: "Пазарите могат да бъдат нерационални по-дълго отколкото човек може да остане платежоспособен". Много е важно да се възвърне доверието в пазарите и инвеститорите да взимат решения на база на финансови показатели, а не на страха от неизвестност.
За да се справим с настоящите проблеми, това от което имаме нужда е не да се действа на парче, а да се вземе радикално решение, което да обхваща цялата система. Мерките, които държавата предприема според мен ще имат положително влияние и ще подпомогнат за възстановяването на доверието във финансовите пазари. Това е най-лошата финансова криза от Голямата Депресия до сега. Добрите новини са, че ликвидността не е изчезнала напълно, а просто се е пренасочила от частния към държавния сектор. Държавата има евтин ресурс идващ от рекордно ниските лихви по държавните ценни книжа, които са резултат от страха на пазара и пренасочването към по-безрискови инструменти. Това, което тепърва предстои да видим обаче, е ефекта на икономиката както върху финансовата индустрия, така и върху другите сектори.
*Ива Михайлова е завършила УНСС специалност Финанси през 2002 и МВА в Щатите през 2007. Работила е в Юнионбанк и Пролийз в България. От средата на 2007 работи в Централата на Банк ъф Америка като до скоро е била в отдел Управление на Кредитния Риск, а вече е в Управление на Пазарния Риск на Капиталовите Пазари. Мнението на Ива Михайлова не обвързва по никакъв начин Банк ъф Америка.
Коментари
0