През миналата седмица еврото се запази в рамките от последните няколко седмици и двеженията не бяха големи. През периода пазарите се движеха между 1.2750-1.2455, което е доста тесен рейндж, като се има предвид, че през последните месеци сме виждали по-големи движения в рамките само на един ден.

Причините това да бъде така, е че нищо ново не се е случило.

Излизаха икономически данни, но в крайна сметка те единствено потвърждават това, което ние вече знаем. И от тази гледна точка, не се случва нищо, което да раздвижи пазарите и да ги подтикне в някаква посока.

За равновесна точка обаче е трудно да се говори. По-скоро може да се каже, че пазарът е в период на нерешителност, накъде да поеме. И нещо трябва да се случи, за да го раздвижи. Това е нещото, което се случва.

Не се е случило нищо хубаво, което да подкрепи еврото, нито нещо толкова лошо, което да подкрепи долара. Колкото и да е странно лошите новини са позитивни за долара, до толкова, до колкото доларът изпълнява все още функцията на валута убежище.

И от тази гледна точка лошите новини са в полза на долара. Просто ще трябва да стане нещо, за да може да поеме търговията в една или друга посока.

Генералният тренд оформил се през последните месеци за поевтиняване на еврото се запазва, просто движенията ще са по-плавни и по-постепенни.

Решенията на ЕЦБ и на Банк ъф Ингланд за лихвите бяха най-важните събития за миналата седмица. Банк ъф Ингланд намали лихвите до 0.5%, а ЕЦБ до 1.5%. Като и двете централни банки редуцираха лихвите с по 50 базисни точки. Като всичко бе в рамките на очакваното и затова пазарите не реагираха и нямаше никакви движения.

Интересното, според мен, в случая е не толкова това, че са намалени лихвите, а какво ще следва от тук нататък.

От една страна Банк ъф Ингланд също стремглаво се доближава до нулевите лихви, като в САЩ, и те повече нямат останали някакви моментарни инструменти. При 0.5% лихва освен да я «докарат» до «0» друго не им остава.

Докато ЕЦБ има повече място за маневриране. 100 базисни точки не са малко. Тук въпросът е и друг. ЕЦБ доста се забави в намаляването на лихвите на фона на ФЕД и на Банк ъф Ингланд, но от друга страна се появяват данни, че в самата ЕЦБ се появяват разногласия за това, до колко могат да се намаляват лихвите. На тази база очакванията на анализаторите са лихвите в Европа да паднат до лятото на годината до 1%. Шансовете да паднат под 1% не се оценяват високо.

Как ще се отрази самата корекция зависи и от останалите данни, и да се види как централната банка ще реагира. А тук има един друг момент. ЕЦБ има място за намаляване на лихвите, но те са ограничени в един друг аспект, а именно за осигуряването на ликвидност на пазарите.

Това, което направи ФЕД с лихвите бе комбинирано с усилия за осигуряване на висока ликвидност на пазарите. Банк ъф Ингланд също обявявава план за подобно нещо, да осигури ликвидност на пазарите, чрез репо-сделки, обратни изкупувания и.т.н.

Всички много критикуват ЕЦБ, че не прави нищо в тази насока, но всъщност истината е, че банката е доста по-ограничена от другите банки, които споменах.

Най-малкото в САЩ и Великобритания си имат по едно финансово министерство. Докато ЕЦБ има 16 финасови министерства. Чисто географски нещата също са по-различни, но и политически също са различни. Защото, ако се прибегне до един вариант да се налива ликвидност, чрез репо-сделки, ще възникне въпроса с кого по-точно да се правят тези репа, на какъв принцип ще бъдат разпределяни, винаги ще има недоволни. Това много усложнява нещата и всъщност ЕЦБ са по-лимитирани във възможностите си за действие.

*Авторът е главен дилър в СИБанк