Нивото на необслужваните редовно банкови кредити у нас на този етап е в порядъка на 4.5 - 5 процента или около 2% над нивата, преди кризата да се усети в нашата страна. Тези стойности не са заплаха за българската банкова система и са сред най-ниските в региона на Източна Европа. Това каза в интервю за БТА Асен Ягодин, заместник-председател на Асоциацията на банките в България /АББ/ и изпълнителен директор на Пощенска банка.

Банките у нас поддържат значително по-високи предпазни буфери заради по-високите капиталови изисквания на нашия регулатор, посочи Ягодин. Според него българските банки са реагирали доста адекватно на новата икономическа ситуация и са предложили на всички клиенти, реално или потенциално засегнати от кризата, различни механизми за преструктуриране на техните задължения. Вече се предлага дори и възможността за застраховка на потребителски и ипотечни кредити срещу вероятността кредитополучателят да остане без работа и съответно да не може да обслужва кредита си, посочи Асен Ягодин.

Към настоящия момент спестяванията на българите в банковата система са повече от сигурни. Не само поради факта, че  местните банки се представят значително по-добре от посестримите си в региона, но и поради допълнителната гаранция от 100 хиляди лева по линия на Фонда за гарантиране на влоговете. Именно поради тази сигурност в комбинация с добрата си доходност, депозитите се превърнаха в един от най-предпочитаните инвестиционни възможности в момента. Що се отнася до нивото на необслужваните редовно кредити в банките у нас, на този етап то е в порядъка на 4.5 - 5 процента или около 2 процента над нивата преди кризата да се усети в нашата страна. Тези стойности не са заплаха за българската банкова система и са сред най-ниските в региона на Източна Европа. Освен това банките у нас поддържат значително по-високи предпазни буфери, заради по-високите капиталови изисквания на нашия регулатор. Иначе, както казах вече, българските банки реагираха доста адекватно на новата икономическа ситуация и предложиха на всички клиенти, реално или потенциално засегнати от кризата, различни механизми за преструктуриране на техните задължения. Вече се предлага дори и възможността за застраховка на потребителски и ипотечни кредити срещу вероятността кредитополучателя да остане без работа и съответно да не може да обслужва кредита си, каза Ягодин.

На всички трябва да е ясно, че кредитирането е основният бизнес на банките и никоя банка няма интерес да работи с намален капацитет. Но това е факт от моментната реалност - жизнените и перспективни проекти не са много, производителите са заложници на свитите световни пазари. По-стриктната кредитна политика на банките от последните месеци е реакция на процесите на световните финансови пазари. Тази политика е обективно следствие на намалелите парични потоци, идващи към България, на по-високата цена на ресурса и чувствително повишения риск, който се начислява. Но освен това тя е и нормална реакция на банките, всички имат интерес банковата ни система да е стабилна, каза Ягодин.

В този смисъл сега, когато вече наблюдаваме някои знаци на съживяване на големите пазари, е възможно отново да започне резонно търсене на кредитен ресурс. Естествено този процес е добър и за нас, и за нашите клиенти, защото води към нормалното функциониране на финансовата система. При всички положения, ако кризата промени нещо, то това беше представата на всички икономически субекти за риск. Тази промяна ще остави в миналото лекотата, с която се взимаха решения за ползване и предоставяне на кредити, допълни той.