Задълбочаването на връзката между съдебната система на САЩ и най-големите банки в страната достигна пазара на метали, пише The Economist. Комисията за търговия с фючърси и суровини започна разследване срещу Goldman Sachs, JPMorgan Chase и други банкови гиганти за това, че са се презапасявали с метали на склад, повдигайки спекулативно цените нагоре. Частните искове са подадени във федералните съдилища в Ню Йорк, Мичиган, Луизиана и Флорида. Банките енергично отричат обвиненията. 

В центъра на вниманието е задържането на алуминий в складове, лицензирани от Лондонската стокова борса, които са били собственост на банки като Goldman и сега принадлежат на дружества, регистрирани в Хонконг и търговски къщи. 

Обвинението твърди, че огромни количества от метала, който се използва навсякъде, от автомобилни части до бирени кутии, са били целенасочено задържани в складовете, като потребителите са били принуждавани да чакат с месеци, за да получат поръчаните количества. 

Тим ​​Уайнър, управител на риска в пивоварната MillerCoors свидетелства в Банковата комисия към Сената, че складовете за алуминий са наложили система, с която доставките са били забавяни повече от 18 месеца, като "ключови елементи" на системата за снабдяване на индустрията с неблагородни метали се контролират от едни и същи банкови холдингови компании. 

В по-широкия контекст на този внезапен интерес към алуминия стои въпросът за това дали големите банки трябва да бъдат собственици на физически стоки и инфраструктурата за транспортирането и съхранението им. 

Пазарът на алуминий не е единственият, на който Wall Street има значително присъствие. 

Morgan Stanley например има дялове в Heidmar, оператор на нефтени танкери и TransMontaigne, дистрибутор на горива. 

Goldman е горд собственик на въглищни мини, железопътни и пристанищни терминали, а JPMorgan Chase плати 36  млн. долара по-рано тази година, за да купи дялове в геотермални електроцентрали в Калифорния и Невада. 

Според някои анализатори банките използват служебното си положение, за да манипулират цените. JPMorgan Chase сключи на 30 юли извънсъдебно споразумение да заплати обезщетения за 285 млн. долара и да върне 125 млн. долара нечестно спечелени средства от с предполагаемо манипулиране на енергийните пазари. 

Други се безпокоят, че експозициите на банките във физически стоки увеличават риска за самите финансови институции. Какво би станало, ако банка беше собственик на танкера Exxon Valdez, който предизвика огромен нефтен разлив в Аляска през 1989 г., или на потъналата в Мексиканския залив петролна платформа Deepwater Horizon? Кой ще плати щетите – вложителите или данъкоплатците? 

Федералният резерв е на път да преразгледа решението си от 2003 г., с което позволява на банките да търгуват със суровини в допълнение с финансовите си дейности. 

Перспективата за засилено внимание от страна на регулаторите не се хареса на финансовите институции. 

JPMorgan Chase внезапно обяви, че ще излезе от стоковата търговия след като инвестира много време и пари в сектора. 

Има и други причини банките да намалят позициите си на стоковите пазари. На първо място това са новите регулации за размера на рисковите активи в капитала им. Влияние оказва и конкуренцията от страна на търговските къщи. 

Приходите от търговия със стоки за десетте най-големи инвестиционни банки в света са намалели през последните шест тримесечия от 32 млрд. долара, до близо 25 млрд. долара на тримесечие. 

Но ако американските гиганти решат да продадат бизнеса си за търговия със суровини, евентуалните купувачи вероятно ще бъдат компании от Китай, Бразилия и други развиващи се страни с големи позиции на пазара на борсово търгувани стоки, което би намалило конкуренцията в глобален мащаб и също може да доведе до ръст на цените на металите.